Юнак без рани не може! – казваше баба ми, ако ме видеше да хленча. И аз така се научих, да не мрънкам, малко реванол за дезинфекция, малко лейкопласт (по бабешки "левкопласт", "анкерпласт") и бегом обратно навън.

Мисля имала съм две, горе долу тежки контузии, и няколко порезни рани, за щастие крака и ръце не съм чупила.

Първото е камък в слепоочието. Естествено, че беше случайно и естествено, че аз бях виновна, ама не си признах де. Същински комунист на разпит. Едно момиченце от долната махала прояви неблагоразумието да мине с новото си балканче през нашата махала и съответно си понесе наказанието, което се състоеше в спускане на гумите на новото балканче. Да обаче момиченцето имало брат, който се върна да отмъсти и така аз се оказах с камък в главата, не ме болеше много, но нададох страшен вой, баба и дядо истински се изплашиха и след като ме превързаха със счукан лук, гордо ме поведоха към къщата на злосторника, да искат справедливост. Аз разбира се, с най-нещастната физиономия на света допринесох за якия шамар, който майката на младежа му заби и се почувствах безкрайно удовлетворена, дори докато се приберем, всичко ми беше минало.

Второто беше разбит нос, в следствие падане от пейка по лице. Не знам как стана точно, само си спомням, че както седях, на облегалката на пейката много ясно, изведнъж се оказах с уста пълна с пясък и малки камъни. Докато ме водеха към къщи всички изглеждаха адски изплашени. Явно съм била грозна картинка с кърваво и мръсно лице, но аз чувствах само смъдене и пясъка между зъбите. Майка ми съответно едва не припадна, но си отмъсти за това че я изплаших с болезнени щипещи промивки на раните. След това полежах известно време, доскуча ми и реших, че нищо чак толкова не се е случило. Само дето и до ден днешен се шегуват с мен, как Пламенчо, момчето на баба Ценка, който не знаел как се казвам идвал да ме търси:

"Абе нека излезе да си играем Оная със счупения нос." – така ми викаше балканджийчето.

И последното са няколко порезни рани, които мисля всеки има. Обобщавам ги на едно място защото са горе долу от една категория. Порязване на крачето с лозарска ножица, одиране на глезена на пирон, порязване на показалеца в машината за мелене на кайма, порязване на горната устна при падане и т.н.

Сега като се замисля аз даже и спукана глава не съм имала, а така исках гипс за някоя ръка или крак! Ами нали юнак без рани не може, какъв юнак съм ако нямам даже един гипс??