Фотоспомен - обуща » Нашето детство

Главна » Училището » Пособия разни-важни » Фотоспомен - обуща

ГЛАВНА ЗА ПРОЕКТА ПРАВИЛА НА САЙТА КОНТАКТИ КАРТА НА САЙТА

Моето детство

Регистрация | Забравих парола!

Категории

Специални раздели

Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!

Календар

Архиви

Октомври 2026 (2)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)

Покажи целият архив

Администрация

Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

Фотоспомен - обуща

4-01-2010, 00:43 | Автор: mchukanov | Категория: Училището / Пособия разни-важни

С Благодарност към Обущарите, създали този чифт Обувки, които ме отведоха къде ли не... Ех, ако можеха да говорят, приказка да разкажат, спомен да се сетят - щяхме да чуем истории за весели дружини на чудни места, щеше да се чуе гората под Амбарица, козите по Пирин камъни да бутнат, клопарците на овцете по Брезе щяха да звънтят тука, щях да се изчервя от споменът за М., която почти целунах Там... А сега си седят на тиихо и спокойно място и чакат - по стар обичай - един момчешки крак да порастне и той да хукне - пак нататък - към веселите дружини, към Амбарица, към Вихрен или Брезе, пък знам ли - може дъщерята на М. за ръка да хване...

... За да е пълен комплекта липсва чифт вълнени чорапи, от ония, на Баба...

Добавено от Cvetan:

И 2 чифта от Павлинка Йосифова - за момче и за момиче 😏

И още от Павлинка - ръкавички и терлички "за посли, да си прибуйми мокрити чурапи". Разбира се, оригинални от баба и вече на достойна възраст, къмто 35 годишни ще дойдат!

Добавям и колекцията на Рошав Заек

Бели гуменки

Гумени галоши

Заветните кларкове

Другите заветни - кубинките

Туристически обувки, комбинирани и за ски от 50-те

...а така изглеждат подметките на обувките от 50те

И снимка на обути крака в еспадрили. Вижда се само десния крак и то не много хубаво, ама пак е по-добре от нищо, 😁

А ето и по-добър опит - два крака в еспадрили, 😉

Обущарската сергия на един занаятчийски панаир

Сега комплекта е пълен!!!

ЕТИКЕТИ: обувки, облекло, вълнени чорапи, ръкавици

Последна редакция: 4-01-2010, 00:43
Страницата е видяна: 8 018 пъти
ID на статията: 2294
Брой коментари: 47 коментара
Версия за печат: отпечатай

Вижте също

Уважаеми гостенино!

Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.

№1 от: катя милушева (4 януари 2010 02:42)

Още утре ще им изнамерим един чифт,какъв цвят искат да бъдат!Ще им ги приложем може душата им да се сгрее и туку виж блеснали и накой ги харесал и...
тръгнали на път. Като в приказката за войнишките ботуши. А,за това какво са видели ,не е честно да казваш!Нали знаеш,когато окото ти трепти и ти кажеш,то си вика"аз какво виждам никога не казвам, а като реша да си поиграя, все ме издават""Ако можеха да говорат"!

№2 от: mchukanov (4 януари 2010 11:11)

Ааа - Кате, Благодаря за приказката за Окото! - Почна мъдро работната година.
Не мисля, че ще обидя чепичките, защото с клетва са заклети и почтително вардени, скрити с прякор и омаяни с чувства. Като добавим и дублиращият чифт 😏 Шегата настрана, но някак ми се ще да спомена Един Друг Мъдрец - срещнах го някъде към границата на Детството, таман бях станал Войник, не оловен, но почти, та тогава се появи Той и в една сива, мрачна и тъжна сутрин се опита да издаде магията на уюта в нелекото съществуване - каза го в едно изречение - "Тука няма кой да те гледа, няма какво да решиш, тъй и тъй трябва да се бръснеш, переш, гладиш, обаче единственото, което има пряко отношение към тебе, това е начинът по който се обуваш - за него отделяй сутрин повечето време и суетност"
... Дребни шепички мъдрост, към неща, които не забелязваме... podsmruk

--------------------

"За втори път в България, за първи път в света"
Д.Танас
"А пък баща ми бе стигнал до извода, че всеки е глупав колкото може"
Я.Антов

№3 от: катя милушева (4 януари 2010 11:29)

Много правилно,та човек прекарва 2/3 от живота си обут в обувки и е желателно да им отдава нужното уважение,защото си отмъщават. : hmmm

Голяямото ми момче с едни "чехлички"/ударението тук е на първото и/ изкачи Вихрен ,за потрес на заклетите катерачи,при което като слязохме му препоръчаха да ги сложи в рамка и да ги върне на продавача за реклама.Но той си ги уважава и до днес,въпреки че, малко са се предали.Не,че и аз не се качих до подножието на върха по едни" балетни пантофи"и още са живи и здрави. Въобще взаимното уважение тук е от голямо значение!

№4 от: рошав заек (4 януари 2010 16:57)

Пионерката е една много достойна обувка, към която и аз изпитвам безмерно уважение! Моите ги бях наследила от майка ми, бяха ходили на геоложки експедиции и после и на мен ми служиха също толкова вярно!

--------------------

Имате ли торта от моркови?

№5 от: Cvetan (4 януари 2010 19:53)

Добавих и чифт вълнени чорапи. Това е последният ми чифт чорапи, които ми подари баба ми преди години. Тя за всяка Нова година подаряваше на всички от семейството по един чифт.
Сетих се, че ако някой пази старата си брезентова раница... И тя е за тук!

--------------------

Поетите се раждат,ораторите се изграждат.

№6 от: катя милушева (4 януари 2010 21:16)

👏 👏 Сvetan4o-изпревари ме, аз докато ги намеря... ехе! 😁 😁

№7 от: donaddt (4 януари 2010 21:23)

Аз пък имам червени вълнени чорапи. 🙂
Брезентова раница не съм имала. Но си спомням за едни сакове от твърда кожа, с презрамка и цип.

№8 от: Зико (5 януари 2010 00:25)

Еха!

Аз имах обувки на завод Пирин - кафяви, с цял черен език и сивкава подметка. Май се водеха "работни". Ползвах ги 10 години. Сякаш още са някъде на село, но се опасявам, че вече не стават за снимка, защото много гърч са видели. puh_haha

№9 от: mchukanov (5 януари 2010 08:43)

Ухаа - става тук една 👏 на Цецо за чорапките! Не знам за раницата, ако тръгнем в тая посока, със сигурност има нейде една брезентова, почти партизанска, раница. По-интересно е да излезе някой чешки или ГДРейски самар - от ония, дето се пазаряха с отпътуващите туристи

. Както и едно шаячно голфче с тиранти 😉 Ако пък се посветим на обущата, със сигурност ги имам споменатите от Зико - даваха ги за работни, но не бяха точно такива 😏, както и великолепните - мисля пак на същият завод - "Дахщайн"-ки, които продължават да ми служат от 1988ма година - между другото - също получени като "работни". Въпросният завод не правеше ли култовите маратонки на "Адидас" с трите лентички велкро

И понеже стана дума за обуща, да припомним и производството по леценз на "Хъш Пъпис" - не помня кой завод ги правеше, ама обувките си заслужаваха всяка стотинка от немалкото левчета, които струваха ...
Някак - за пореден път - не мога да си помисля за миг дори, че тука нещата не се случват, защото хората... някак не стават, или не умеят 🤬

--------------------

№10 от: рошав заек (5 януари 2010 14:53)

Брезентовата ми раница за съжаление се затри при някое от преместванията ми в нова квартира. А стария ми гедерейски спален чувал дали е за тука? Десетина години ми служи вярно и предано, накрая и песен за него написах

. Пък като споменаваш апрески, Младене, мойте май берат прах на тавана - утре ще прескоча до родния край, дали пък да не ги изтипосам на кадро?
"Хъш пъпис" правеха и официални обувки - майка ми ми купи едни червени, много елегантни, на висок ток, с надеждата да излезе от мен госпойца, пък аз... Маах си пак с китайските кецове...

--------------------

Имате ли торта от моркови?

№11 от: катя милушева (5 януари 2010 16:52)

Голфчето може да го имаш,но дамско,не е с тиранти,но е с ластици отдолу,но...като си ходя у дома!Зпази ми място за снимка,че много се пререждат! 🤣 🤣 🤣 🤣

№12 от: mchukanov (5 януари 2010 16:56)

Зайке, да земем тука да се посветим на Крака-виците, а битнишките джаджи да съберем отделно, да има някаква система, все пак 😏
Търси апреските, аз ще изровя модифицираните китайски кецки и още някой запазен патък - подозирам, че имам и чифт кубинки от онзи период на първоначално натрупване на метълия 😁
Еее - за ХъшПъпешите - на абитурентската бях с такива, после и те се скъсаха на краката ми - как ги наричат сега - кежуъл, тогава бяха небрежно елегантни 😁 хубави, много хубави патъци от читави и приятелски настроени към краката материи 👏
ПП Кате, варди голфчето за туристическо-стопаджийския раздел;)

--------------------

№13 от: mchukanov (5 януари 2010 17:24)

Танасеее - заминаха отдавна всичките - сега дърмелкам едни техни съвременни братя, но онези, с тази пореста лека подметка и ръба с шева - еее - класика 👏
Помня даже къде се продаваха в София, в едно дюкянче до Подуене, освен туй, мисля

имаше един обущар на завоя на Раковска (Захариса, помагай), който шиеше Кларкове. И за дивна радост - скоро ми се мярна едно ателие, в което шиеха точно наще Кларкове, дано го открия отново - стискай палци, Танасе, може и някоя история любопитна да излезе 😏

--------------------

№14 от: zaharisa (5 януари 2010 17:50)

Не откривам в момента къде съм споменала за обущаря, за съжаление там няма и помен от всичко това.
Аз потопих в морето, на залез последните си кларкове.

№15 от: mchukanov (5 януари 2010 17:57)

Не си споменала, Захариса, ама туй е къмто твойта махала

та затуй - нейде там, дето сега са многото магазини за компютри, имаше едно дюкянче, Бай Наско ли се казваше човекът

шиеше Кларкове и туристически обувки...
А това ателие, за което споменах, че го има и днес - пак е в онзи квартал, оттатък Витошка към Ботев, ама ще трябва обикаляне stud

- Танасе, отде се сети

--------------------

№16 от: mchukanov (5 януари 2010 18:12)

Ааа, писна ми вече. 5км нататък, 5 насам всеки ден, цял вагон патъци съм скъсал 😁и да не помня де е 🤬

--------------------

№17 от: рошав заек (5 януари 2010 18:48)

Моите последни Кларкове са още живи и съвсем носибелни! Зелени, та затова много ги вардех! Утре ще ги снимам на краката си!!

Дилбер Танасе,
"...успокояваш ти душата ми, живота, пълен със тревоги,
надеждата усилваш ми,
не мога!" Сто Бири да изпием за Митака nazdrave hiphip !!!

--------------------

Имате ли торта от моркови?

№18 от: mchukanov (5 януари 2010 18:56)

Ха - какви вълшебни обуща съм имал 🤪

--------------------

№19 от: катя милушева (5 януари 2010 19:05)

Съживихме ги, стоплихме душата им, нали ти казах! 😏 hiphip

И тръгнаха...

№20 от: mchukanov (5 януари 2010 19:16)

А такааа - кой каза, че Децата не пият бира, особено пяна, а Танасе tongue3

--------------------

Информация

Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.

Последни статии

Приятели

Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

Други проекти

Анкета