|
Помните ли забавния чичо Стьопа? Като дребен имах една христоматия по литература (от тетка ми) и научих за него от там. Много ми беше смешновет и хубав. Със сигурност съм гледал и диафилмчето за него - хъм, или другото за чичо Стьопа милиционер. В продължението съм сложил наколко преведени кадъра от диафилма - ако някой изрази интерес ще го "преобразовам" докрай да го видите цялото...
Сергей Михалков
Чичо Стьопа
Превод: Радой Ралин
Той живее в осми блок,
в Ленински район
и е толкова висок,
че му викаме "Пилон».
По презиме е Степанов,
името му е Степан.
Между наште великани
той е първи великан.
Всеки тачи чичо Стьопа
да огромния му бой.
Щом закрачи чичо Стьопа,
отдалеч се вижда той.
Крачките на двама души
отведнъж прекрачва сам.
Най-големите ботуши
стават му едвам-едвам.
В магазина все се кара
за костюм със тройна мяра,
иска още панталон
със размер като за слон.
Най-големия купува
и рече да го обува,
само щом кракът навре
в миг шевът се раздере…
И през кой да е стобор
гледа той във всеки двор.
Лайват псетата, не млъкват,
мислят, че крадци се вмъкват.
В стола взема чичо Стьопа
двойна порция обяд.
Легне ли си чичо Стьопа
малък му е цял креват.
Седнал, стига с длан бюфета.
В кино ли е – вдигат глас:
– Я, седнете на паркета,
все едно ще е за вас…
Пускат го затуй обаче
в градския ни стадион
гратис всичките пазачи –
мислят го за шампион.
Няма съкварталец наш,
който да не го познава –
де живей,
на кой етаж,
със какво се занимава.
А обичат го децата,
че готов е всеки път
да им снеме хвърчилата,
в жици щом се заплетат.
Че кога е на парад,
марширува ли войска,
тези, дето са назад
той повдига ги с ръка.
Уважават чичо Стьопа
и обичат чичо Стьопа –
на децата в махалата
най-добър е другар е той.
Връща ли се от Арбата,
чува поздрави безброй.
Кихне ли, от всеки двор:
– Ха, наздраве – викат в хор.
Чичо Стьопа рано става,
никак не се излежава
щом прозореца разкрий,
хладен душ ще си направи,
никога не ще забрави
зъбите си да измий.
Вижте, на магаре как
смешно яха чичо Стьопа,
по земята влачи крак.
Всеки смей се под мустак:
– Хей, така не се мъчете,
на камила се качете.
Той потегля на камила,
пак се смеят с всичка сила:
– На камилата, горката,
как ще издържат краката?
Той тежи навряно тон!
Нека се качи на слон!
Ей след някоя минута
нашия герой висок
ще направи с парашута
своя пръв въздушен скок.
Публиката в смях се дави:
– Кула скок от кула прави!...
А на две превит го вижте,
вмъква се в едно стрелбище.
Първом таксата предплаща,
после тънка пушка хваща:
– В кораба ще стрелям аз,
в птичката над оня храст.
Касиерът със тревога
казва: "Стреляйте, за бога,
но клекнете на колене,
че със тоз грамаден ръст
вие всичките мишени
прав ще стигнете със пръст.»
Тази вечер свети парка
в светлина обилна, ярка.
Музики навред гърмят –
хората се веселят.
Чичо Стьопа що избира?
Маска чудна той желай,
хем така да се маскира –
никой да не го познай.
– Кой от вас не ще открие? –
еква смях и весел вик. –
С този ръст огромен вие
се издавате за миг.
Що там става?
Чуйте вик!
– Там се дави ученик!
Хлъзнал се е във дерето.
Да помогнем на момчето!
Чичо Стьопа из тълпата
бързо скача във водата.
Всички ахват възхитени:
– Гледай чудо на света!
Нему стигат до колени
най-дълбоките места!
Здрав и читав на земята
ей го малкият Васил.
Чичо Стьопа из водата
беше го от смърт спасил.
И за подвига и риска
всички му благодарят.
Питат го, какво ще иска,
трябва да се отплатят.
– Не за някаква отплата
го избавих от водата!
Влак препуска и фучи,
машинистът, впил очи
в наближаващата гара,
се провиква на огняра:
– Този път добре познавам,
всеки ден го изминавам,
но готов съм и на бас –
нов семафор виждам аз.
Стигат новия семафор
и се хващат за глава:
– Няма никакъв семафор,
чичо Стьопа е това!
Обяснява бързо той:
– Пътят порази порой…
Със ръката дадо знак
да предпазя този влак.
Гледайте, над нас дими,
слушайте, пред нас гърми!
Спрял се, гледа млад и стар,
пламна в оня дом пожар.
Шепа смели огнеборци
огъня гасят с вода.
Зад таванските прозорци
гълъбите са в беда,
гълъбите избавете!
Живи те ще изгорят
и децата в хор крещят:
– Чичо Стьопа, помогнете!
Както бе на тротоара,
той протегна се така,
че достигна през пожара
лесно покрива с ръка.
Щом прозореца отвори,
в миг към сините простори
гълъбите излетяха
и от радост зацвърчаха…
Почват да го поздравяват
от сърце и млад и стар
и такъв съвет му дават:
– Ставайте пожарникар!
Чичо Стьопа казва: – Не!
Мисля за сега поне,
щом на ръст съм подходящ,
да вървя във флота наш.
В коридора смях и врява.
Всеки чака своя ред.
Чичо Стьопа се явява
в лекарския кабинет.
– Наклонете се! – сестрата
моли го с любезен глас.
Докторът върти главата:
– Стълба трябва ни за вас.
Ще изследваме очите,
ще ви видим и ушите
и ще преценим след миг,
става ли от вас войник.
Пълен преглед му се прави,
мерят го нашир и длъж:
има той желязно здраве
и сърце – часовник същ!
Нищо, че с висок е бой –
годен е за служба той!
За танкист не става! Ясно!
В танка ще му бъде тясно.
Пехотинец? От окопа
ще се вижда чичо Стьопа.
Също и пилот не става –
ръстът пречка представлява.
Влезе ли във самолета,
ще го счупи на парчета.
А във конен ескадрон
как ще си намери кон?
Този едър здравеняк
става само за моряк.
– На народа, на страната
вред ще служа със любов.
В огъня и във водата
аз да вляза съм готов.
А в морето е опасно,
че война е там сега.
Броненосци всекичасно
гръм изпращат по врага.
Уморено взор не свежда
чичо Стьопа – старшина.
Без бинокъл той оглежда
морската далечина.
В миг се сепва чичо Стьопа:
боеве им предстоят –
гледа ги от перископа
от подводница врагът.
Враг ли? Нека види как
точно бием всеки враг.
Гръмва дваж – и то се знай –
на подводницата – край!...
Чичо Стьопа наблюдава
как с една вълна доплава
някакъв парцал голям –
сякаш се предава сам
мокрият окъсан флаг
на потъващият враг.
Старшината в миг го хваща
и на пода го запраща:
– Тази дрипа при врага
свойта служба вече свърши.
Щом добре я изперем
кръста й щом раздерем,
ще я сложим пред прага
всеки чизмите да бърши.
Тъй измина се година.
Чичо Стьопа, де си днес?
За кое море замина,
писахме писма дузина,
а от тебе няма вест!
Но веднъж към осми блок
гражданин един затропа.
Беше толкова висок,
колкото е чичо Стьопа.
Хей, другари, кой е тоз
снажен и напет матрос?
Той върви,
та скърца чак
белият замръзнал сняг.
С остър ръб е панталона,
а коланът му – с тока,
с разни котви на пагона,
с ръкавици във ръка.
Тъй към свойта родна къща
днес морякът се завръща.
Детски смях отвред ехти:
– Хей, къде отиваш ти?
Чичо Стьопа се обърна,
чест отдаде, тропна с крак
и им каза, че се върна
във служебен отпуск пак.
– Цяла нощ по път не мигнах,
уморен съвсем пристигнах.
Пеш отвикнаха краката.
В къщи ще подремна час.
Каня след това децата,
за да им разправям аз
много случки из войната –
как на крайцера "Марат»
леко бях ранен в ръката
в боя смел за Ленинград.
И децата се гордеят,
че в един квартал живеят
със такъв моряк-герой,
техен истински другар.
И защото го обичат,
щом по пътя мине той,
всички подир него тичат
и му викат "Чичо фар!»
Диафилмът - частично (не е нарочно - просто искам да разбера интереса)
|
