Продължение на статията "Стената на приказките" от 5 декември 2008. Около година след тази статия, през октомври 2009, Стената бе съборена. На първи юни 2011 бе открита новата Стена - която разбира се няма нищо общо със старата., но... по-добре разгледайте снимките. Нашето семейство определено я харесва. Повод да покажа тези снимки тук е въпросът на Дани /коментар №35 към предишната статия/.

По случай националния празник на България реших да ви покажа още малко от моите детски рисунки. Този път темата е сборна 😄 - малко патриотично, малко пролетно, малко техника, малко - от всичко. 😁

Скъпи приятели от махалата! Поздравявам ви с нашия национален празник! Поздравът ми не е съвсем детски, но вярвам, че ние БЪЛГАРЧЕТАТА все още чувстваме страната си, земята си и нейните красоти. Аз лично тръпна винаги когато почувствам как българското ме тегли...Това е повод да напиша едни мои стихотворни съкровения за моята България, така както я чувствам аз, така както са ме развълнували красотите и тънката нишка на характерите в различните нейни краища. Надявам се и вие да ги почувствате!

ДЕВЕТ СЪКРОВЕНИЯ ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ

ЗЕМЯТА НИ. . .
Земята ни в “широкото“ небето среща.
Любов горчива- напоена с капки от зърно горещо.
От кладенче- оченце в стъпка на копито,
отпивам аз от хоризонта силата й скрита…
...

Намерих и снимах един ценоразпис от 70-80г. Интересни продукти и цени е имало:)

Парадоксът на старата библиотека

Мисля, че най-важното откритие направих в библиотеката. Както знаеш редовно ходя там. Градската библиотека е едно от малкото места, където си почивам от напрежението, което ме окръжава.
Старата библиотека почти не е променена от времето на детството ни. Същата стара врата ( отваря се трудно, защото е направена от масивно буково дърво), същата мозайка по коридора, пропукана на места и леко хлътнала в пода, изтъркана от многото нозе, които са я тъпчели години наред. Портиерът седи в същата потъмняла от времето кабинка. Прозорците по коридора са със същата олющена белезникава боя. Парапетът на стълбището е същия – с широк, излъскан от плъзгалите се по него ръце дървен обков. А най-важното: щом влезеш в залата, забелязваш, че книгите и стелажите са си същите. Тук водовъртежа на времето като че ли съвсем… но за това ще кажа след малко.

Мартенички, мартенички - за големи и мънички...