Парадоксът на старата библиотека

Мисля, че най-важното откритие направих в библиотеката. Както знаеш редовно ходя там. Градската библиотека е едно от малкото места, където си почивам от напрежението, което ме окръжава.
Старата библиотека почти не е променена от времето на детството ни. Същата стара врата ( отваря се трудно, защото е направена от масивно буково дърво), същата мозайка по коридора, пропукана на места и леко хлътнала в пода, изтъркана от многото нозе, които са я тъпчели години наред. Портиерът седи в същата потъмняла от времето кабинка. Прозорците по коридора са със същата олющена белезникава боя. Парапетът на стълбището е същия – с широк, излъскан от плъзгалите се по него ръце дървен обков. А най-важното: щом влезеш в залата, забелязваш, че книгите и стелажите са си същите. Тук водовъртежа на времето като че ли съвсем… но за това ще кажа след малко.

Мартенички, мартенички - за големи и мънички...