Главна » Материали за 25.03.2009
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2009    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Октомври 2026 (2)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)
 
 
Администрация
 
25-03-2009, 13:11 | Автор: dani | Категория: Винаги готов! / Единство, творчество, красота

Поводът да напиша тая статия е толкова странен. Погледнете долната снимка.

На децата-герои с тъга и надежда
 
Тези листчета бяха намерени преди няколко месеца в... олтара на един столичен храм. Някой е написал от обратната им страна имена "за здраве" и ги е оставил да се четат на литургия. По някакъв начин впоследствие листчетата попаднаха у мен и това съчетание на детския комплекс Ясребино и църковната молитва ме накара да се захвана с темата за децата-герои. Може би изчетох почти всичко, което е написано в бг-интернета за тях. Колкото повече четях, толкова повече се обезкуражавах да пиша по въпроса. Мненията за известните ни на всички деца, пострадали в последните дни на третото Българско Царство, са толкова разнородни, противоречащи си, че не виждах начин да напиша нещо и то да не породи същите страстни дебати на сайта ни.
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
И все пак накрая се реших. Повод беше ...
Цялата статия... | Коментари: 10 | Страницата е видяна: 5 801 пъти
 
 
25-03-2009, 00:55 | Автор: Pavlina Iossifova | Категория: Училището / Винаги готов!
"…едно дете пребито във война си е дете, пребито във война и при каквaто и да е смяна на каквото и да е - не може да бъде терорист» Мия Янева


Вчера седнах да сканирам малко детски и ученически снимки. Исках да кача в сайта тези с играчки, с пионерски реликви, и тези от лагерите. Не знам защо, най-много спомени разбудиха пионерските. Та се разходих из сайта да видя кои от тези теми вече сте обсъждали и какви артефакти сте качили. Статията на Дона "Героят е винаги в строя», допълненията на Фрея, Миа и Надя към нея, особено забиващото се като с като чук изречение на Миа, което взех за мото, разбърникаха толкова чувства и спомени в мен, че веднага стана ясно, че не мога да се вместя в коментар.

Не съм чела какво се пише из нета за жестоко и безсмислено загиналите деца, обявени за деца-герои. Прекалено много цинични безсмислици и поливане с всякаква помия имаше през 90-те в медиите, та оттогава престанах да чета каквото и да е на такива теми. Но явно времето на преосмислянето с усмивка и сълза, ако не навсякъде, то поне тук в Нашето детство, е дошло.
Цялата статия... | Коментари: 18 | Страницата е видяна: 7 713 пъти
 
 

Моите спомени. Те уж са си само мои, ама сигурно доста приличат на вашите. Хората са толкова различни и същевременно толкова еднакви!

Цялата статия... | Коментари: 9 | Страницата е видяна: 8 033 пъти
 
 
25-03-2009, 00:53 | Автор: Ekaterina Matveevna | Категория: Моето семейство / Песнопойка / Видеоархив
От "Китеника на баба"  върху мен се изсипа цял океан полузабравени спомени - топли, цветни, ароматни и меки. Май пак бях забравила за баба. Въпреки че тя не ме забравяше.  Тя беше нещо като дома, в който се прибирах, и който  си стоеше все там, на същото място, готов да ме приеме винаги, когато ми потрябва защита. Тя беше нещо като топла храна, когато си гладен, като тишината, когато си уморен, като огънче в огнището, когато си измръзнал. Знаех, че тя е там, за да има с кой да си поговоря, когато ми е студено,  да  подържи ръката ми, когато съм уплашена,  да ми разкаже някоя история, когато ми е скучно, да понесе грубостта ми, когато съм нервна.  И тя винаги беше там... Докато един ден  тихичко не си тръгна... 
 

И понеже обикновено, когато това  е възможно, забравяме да им благодарим, да им кажем колко ги обичаме и колко ни липсват, може да го направим сега - независимо от това къде са нашите баби - до нас или над нас. И да им поискаме прошка.
 

Ето например с тази песен:
 
 
 
Бывает, что жизнь и не балует,
Бывает сплошной переплет...
И только лишь добрая бабушка...

 

Цялата статия... | Коментари: 4 | Страницата е видяна: 3 769 пъти
 
 
 
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?