Помня с какъв интерес и нетърпение разглеждах тези три заветни плика, които ми беше забранено да отварям, понеже не бях дорасъл да заслужа да видя какво има в тях. Много пъти любопитството ме караше предсрочно да опитам да ги отлепя, но винаги бивах спиран отвътре пред респекта към тях. Но последователно през 1983, 1985 и 1989 г. това най-после се случи по заслуги :) Наистина имаше съкровен момент, написаното в тях ме докосваше така силно, чувствах такава гордост че съм българин, такова задоволство, че живея в мир и няма войни, че съм расъл в щастливо поколение. И сега се просълзих, докато ги четох. Имаше нещо много красиво в това, че целият квартал го е грижа за теб, че не си син само на родителите си, а и на родината си, всички тези напътствия към правене на добро, възпитаване във висши ценности.

Ето ги и тях...

Днес ще пием лимонада. От вас - лимонадата, от мен - сламките! 😄