Това можеше да започне и с "Имало едно време...", и нямаше да е далеч от истината. Събитията от нашето детство се отдалечават и звучат все по-невероятно за съвременния слушател. Нещата, които са ни вълнували тогава, и случките, за които разказваме, постепенно избледняват и се превръщат в семеен фолклор, и с основание може да започват като в приказките. НД е като малка кутийка за...

В нашето детство нямаше социални мрежи. Имаше улица, на която се събирахме и играехме до късно. Паролата "ДЕТСКО" опразваше улицата за малко, след което отново се събирахме и глъчката продължаваше. Нямаше Интернет, но имаше библиотеки с безброй вълшебни книжки. Нямаше я Тубата, но имаше Българска телевизия, която събираше малки, големи и още по-големи със запомнящи се филми, и театрални представления. Този списък може да продължи, но ето за какво иде реч в заглавието...

В тази късна съботна вечер Ви поздравявам с балада на една от дългокосите банди от онова време. Не, не са "Europe", но звучат също толкова добре, както прочувствената им "Open Your Heart"…

Предполагам, че това е една от най-любимите рубрики от нашето детство. В събота вечер можеше да стоим до късно и да гледаме криминалния филм и с нетърпение очаквахме да чуем мелодията, която възвестяваше поредната заплетена история. Тук в "Нашето Детство" има доста статии по темата, затова няма да пиша на дълго и на широко. Поздравявам Ви с оригиналната мелодията на Стелвио Чиприани.

В тази петъчна вечер Ви поздравявам за "Добър вечер" с песен за... петък вечер. Понякога малко тавтология не е излишна. Особено, ако не е свързана с рекламно внушение, а с нещо толкова хубаво, като споменатото време от седмицата. В нашето детство в събота предстоеше още един учебен ден, но това не отнемаше от очарованието на момента. Тогава пускаха руска телевизия, а информационната емисия "Время" се излъчваше на живо. Споменавам това като факт и част от историята, без да правя внушения. Имаше и много хубави филми. Е, предпочитахме "Междузвездни войни", "Индиана Джоунс" и "Полицаят от Бевърли Хилс" или нещо на видеото у съседите, но това е друга тема. А ето го и поздравът на една от емблематичните за времето групи "Арабеск". Сигурен съм, че знаете/познахте кой пее в средата ;о)

Тази рубрика/игра действа пристрастяващо, така че се надявам да не досадим или отегчим посетителите. Въпросната песен не е от моето, но все пак е от нечие детство. А групата е създадена в началото на 80-те и е една от недооценените представители на жанра. По наше време се носеха какви ли не легенди за произхода на името, което и до днес не е ясно от къде идва. Кой знае, може и замисълът да е бил такъв. Просто се отпуснете и се насладете на звука…

Ще се възползвам от поканата/предложението за включване в рубриката/играта "Добро утро с…".

Много са мелодиите, които изплуват в съзнанието и спомените за тях в първом се отдръпват, а след това като цунами заливат сетивата… Поздравявам Ви с песен, която за пръв път чух на плочата "ПОЗНАХТЕ ЛИ?" на БАЛКАНТОН (ВТА 10384).

Сигурен съм, че всеки от Вас си е я тананикал по един или друг начин.

Приятно слушане/гледане!:о)

Здравейте, другарчета!
В нашето детство най-чаканият празник беше Нова година!
Всичко свързано с него се очакваше с огромно нетърпение и трепет - елхата, чупливите играчки, пухкавите гирлянди, щипките за свещи . Всички деца получавахме торбичка с по един портокал, банан, няколко ореха и бонбонки, шоколадче „Кума Лиса“ или „Ежко Бежко“.

Дааа!
Клаус Майне и компания отново ще свирят в България.
И познайте какво имам! Точно така, новички билети, които ще сбъднат една мечта!
Моля не завиждайте, а споделете радостта от това да чуем на живо една от най-обичаните за Онова време група. Излишно е да повтарям рефрена за романтичните спомени, които събуждат техните песни, за разходките под натежалите звезди, за танцувалните трепети, за неизказаните думи, за магнитните ленти, които въртяхме до скъсване …
За всички почитатели на тяхната музика е следното парче, което може да докосне всяко сърце …