Привет! :) Моите любими сладки бяха "Ежко-Бежко". Приличаха на еклерчета, потопени в шоколад, със снежнобял крем вътре. Родителите ми ги поставяха на най-високото място в шкафовете в кухнята, което ме караше да се катеря като алпинист, за да ги достигна. :) Намерих сега рецепта за тях, заедно със снимки: https://domashnivkusotii.com/retsepta/suha-pasta-ezhko-bezhko/

Да ни е сладко! :)

В моята кутийка има почти всичко. Същински Демби от "Таралежите се раждат без бодли", дето спасява от изхвърляне закуската на Красимирчо с репликите: "Стой! Кво прайш бе!?! Знайш колко хора гладуват по света!". Затова ми е много по-лесно да изброя какво няма в кутийката ми:
На първо място няма от пресните плодови млекца в найлонови пликчета. Ейиии, голяма гадост! "Лякс!" биха рекли днешните. Но, късайки със зъби ъгълчето на найлона, съм ги пробвала многократно, млекцата, за да остана твърдо на позицията си, че не ги ща в кутийката си :D
После идват кремките и петрушките. Обичах аромата и вида им, но иначе... тц! Кифла без нищо - марш навън от кутията!!! Сетне разните там наполеони и сълзици със сладко-солени вкусове. Отношението си към тях също съм затвърдила след неизвестен брой опити. Дъвчащи бонбони, бонбони лакта, бонбони фуре и снежанките трошизъбки... Яла съм ги, за да не обидя социалистическото производство на лакомства, но са категорично извън кутията. Извън остават и вафлените тръби, пълни с белтъчен крем, които ми купуваха вместо сладолед. Ъф!!! Отврат! И захарният памук остава отвън. И него обаче съм го затвърдила след доста опити :D Не се сещам друго към момента, но пък всичко извън кутията е ядено многократно, с познавателна цел, затова лееекичко ще го облегна на капака ѝ, за да бъде честно.
Благодаря за интересната статия, Sagittarius!

Една дума: "Триадица".

🍰

Много мило написано, благодаря!

В моята имаше също плодовите млекца, на които нежно откъсвахме ъгълчето и сядайки на люлките, си ги смучехме с часове с кеф. Любимото ми беше карамел, но по-рядко го имаше, то струваше 10 ст, а другите бяха по 7. Вафлите-морени заемат специално място с кутията на спомените. Това не бяха обикновени вафли, те бяха едни такива дебели, и даже имаха обилно фъстъци по глазурата. Байкалчетата определено остават извън кутията, но в замяна на това задължително в нея присъстват десертчетата "Чайка", които бяха с бял пълнеж, както и Републиките. Понякога бяха твърди и трудни за дъвчене, но си бяха карамелени и винаги ядливи. Сладоледът от чичкото пред супермаркета, който гребеше с лъжицата и сипваше във фунийката, заема специално място. Шоколадовият беше чуден, но имаше различен, понякога имаше виолетов, друг път имаше зелен ментов. Бонбоните Лакта имаха необикновено приятен вкус и консистенция и не вярвам да не са били любими на някого. Както и бисквитите Златна Есен. Продълговати, шоколадови. Имаше и едни кутии с едни малки кръгли шокладови бонбони, те се котираха много високо. Сладкишите от витрината в сладкарницата са друга тема: напоени охлювчета, тригуни, фонданова паста, еклери. Едно лято на морето в Балчик 1987 г. имаше непознати дотогава за мен сладки: линзери и негърчета. И едните и другите бяпа с шоколадова глазура. Специално място заемаха и дъвките от стрелбищата: Би-Бип, Чин-Чин, Типи-тип, както и цигарените и дългите.

Sagittarius, привет! Поздрав от един Taurus. Статията ти е чудесна, както и миналия път. Аз бях много злоядо дете и не обичах кой знае колко сладки работи. То и сега не си падам по сладко, но имам едни любими Pocket coffee, бонбони от черен шоколад, пълни с кафе. Фантастични са! А от детството имам няколко любими сладки неща, макар че, както казах, винаги съм предпочитала примерно филийка с доматче и сиренце. Но гумените ментови бонбонки ги обичах много и аз. Сегашните Ментина наистина не са чак като някогашните (малко по-люти са, тези от детството ни бяха по-сладички), но все пак са доста хубави. И даже тук в Залцбург си ги купувам от един български магазин. Той много прилича на някогашните бакалии, атмосферата е приятна и носталгична, съвсем различна от големите търговски вериги. Поздрави.

Това ми напомня за нещо мно-о-ого вкусно, но за съжаление и толкова далечно. В детската градина за следобедна закуска често ни даваха препечена филия със сирене и резен домат. Още мога да усетя или по-скоро да си представя аромата й. От време на време си спомням отдавна забравени вкусове, които за съжаление вече не могат да се повторят.

Ех, че хубава статия! Включвам се и аз в изложението на кутии :) Моите съзнателни детски години са най-вече през 90-те, но и тогава имаше хубави сладки неща. Сухи пасти "Балкан" - обожавах ги, особено светлокафявия крем вътре. Шоколадови бисквити "Еверест" с дупка - и сега си ги купувам и харесвам, въпреки че рецептата е друга. Розов сладолед от количка (може и на клечка) - толкова беше хубав, тогавашната ягодова есенция беше с премерен и приятен вкус. Сладки-прасковки. Прекрасни, пръхкави, ронливи масленки. Еклери от всякакъв вид, най-вече домашни. Тортата Гараш на мама :) Някои специалитети на фирма Ülker, които и сега се продават - холидейки, десертчета Kat Kat Tat с хрупкаво многолистно тесто и пълнеж от шоколад. Толумбички, макар че тях ги хапвах по-умерено. Любовта ми към най-различни пасти (само не с изкуствена сметана) също е от детските години. Не съм имала възможност да опитам легендарните плодови млекца в пликче, но обожавах нектари и плодови сокове всякакви, та и до днес - сок кайсия или праскова ми е стандартна поръчка в заведения през лятото. Хубави спомени!