Ето ги данъчните книги. Викам си – кога ли ще дойдат тия момчета да ги изгорят?

Нас, дето сме по долни гащи, няма да ни правят нищо. По долни ли сме, значи сме мирни хора, лежали сме в креватите. Демек не сме против партизаните

Утре Алиса тръгва на училище. Много интересен ден ще бъде. Днес от сутринта видеофонират приятелите и познатите й и всички й честитят. Което си е право, Алиса вече три месеца не оставя никого на мира — разправя ли, разправя за бъдещото си училище.

Марсианецът Бус й изпрати някаква чудна кутия за моливи, която засега никой не е успял да отвори. Нито аз, нито колегите ми от службата, между които впрочем имаше двама доктори на науките и главният механик на зоологическата градина.

Шуша каза, че ще отиде на училище заедно с Алиса, за да провери дали й се е паднала достатъчно опитна учителка.

Чудна работа, колко е шумно. Според мен, когато аз тръгвах за първи път на училище, никой не вдигаше толкова врява.

Сега суматохата малко поутихна. Алиса отиде в зоологическата градина да си вземе довиждане с Бронтя.

А аз реших, докато в къщи е тихо, да продиктувам няколко истории от живота на Алиса и нейните приятели. Ще изпратя тия записки на Алисината учителка. За нея ще е добре да знае с какъв несериозен човек ще й се наложи да си има работа. Може би тези бележки ще й помогнат при възпитанието на дъщеря ми.

Отначало Алиса си беше дете като дете. Докъм третата година. Доказателство за това е първата история, която се каня да разкажа. Но само след година, когато се срещна с Бронтя, в характера й проличаха някои по-особени черти, като например способността да прави всичко на своя глава, да се губи в най-неподходящо време и дори случайно да прави открития, с които не са могли да се справят най-големите учени на съвременността. Алиса умее да използува симпатиите на хората към нея, ала въпреки това има много верни приятели. А на нас, нейните родители, понякога ни е много трудно. Та нали не можем да си стоим все у дома: аз работя в зоологическата градина, а нашата мама строи къщи, и при това често на други планети.

Искам mредаварително да предупредя учителката на Алиса: сигурно и на нея няма да й бъде леко. И за да я убедя в това, привеждам няколко съвсем истински истории, случили се с Алиса в разни краища на Земята и Космоса през последните три години.

ГОСТЕНКА ОТ БЪДЕЩЕТО [Гостья из будущего] (1984). ТВ филм. СССР. Студия: "Максим Горьки». Первое творческо обединение. Цв. 5 серии, общо 318 мин. Режисьор: Павел Арсенов. Сценаристи: Кир Буличов, Павел Арсенов. Базиран на произведение на Бyличов. Оператор: Сергей Онуфриев, Сергей Ткаченко. Художник: Олга Кравченя. Музика: Евгений Крилатов. Стихове на песента: Юрий Ентин. В ролите: Наташа Гусева (Алиса), Альоша Фомкин (Коля), Юля Грибкова, Иля Наумов, Вячеслав Невинний (Веселяка У), Михаил Кононов, Маряна Йонесян, Евгений Герасимов, Владимир Носик, Георгий Бурков, Валентина Тализина, Наталия Варлей, Елена Метелкина, Вячеслав Баранов, Юрий Григориев, Мария Стерникова, Андрей Градов, Людмила Аринина, Вячеслав Баранов, Татяна Божок, Екатерина Василева, Игор Ясулович, Борис Щербаков, Елена Циплакова, Рубен Симонов, Антон Суховерко, Семен Бузган, Алеше Муравиев, Катя Авербах, Лена Коляскина, Маша Баукина, Наташа Шанаева и др.
Този руски тв детско-юношески сериал е базиран върху повестта Сто години напред на Кир БУЛИЧОВ [Сто лет тому вперед, Кир Булычов] (1978), от цикъла произведения за Алиса Селезньова - момиченце, от бъдещето "на което нищо не може да се случи".
Филмът може да бъде отнесен към приключенската фантастика. В бъдещето, космически пирати искат да откраднат прибор, чрез който могат да бъдат прочетени мислите на всяко същество, наречен миелофон. Случайно дошлият от миналото ученик Коля (Альоша Фомкин) успява да вземе миелофона и се връща в нашето време, в ХХ в. След него тръгват пиратите, а след тях и Алиса (Наташа Гусева). В настоящето започват невероятни приключения... Наистина невероятни. Смешни и малко тъжни...
Това е на практика най-важният детско-юношески фантастичен сериал, правен в бившия ССССР. След излъчването му, както в Русия, така и в бившите страни от социалистическия лагера, той създаде определен "феномен", като за отбелязване е, че огромният му успех, беше не само сред подрастващите, но и сред по-възрастните, за което свидетелствуват и многочислените анекдоти за миелофона и робота Вертер.
Основният принос за успеха му станал умелата режисура на Павел Арсенов, великолепната музикална тема, създадена от Евгений Крилатов и обаянието на героинята на Кир Буличов, което по необичайно силен начин се съчетало с обаянието на тогава единадесет годишната Наташа Гусева, изпълнила ролята и създала "ударна вълна", толкова силна, че разбила не едно момчешко сърце.