Ще ви разкажа, как аз се "сприятелявам" най-бързо с пиленцата. Повечето ги хранят със смески, които в голямата си част са мляна царевица. Ако сте седяли и сте наблюдавали как се хранят ще забележите, че след няколко "хапки" имат почивка за да го преглътнат, понеже е много сухо. Това наложи малкият ми мозък да измисли начин по който да улесни бедните животинки в тяхното хранене. Започнах като се опитах един път да загреба с шепа вода от поилката и да я изсипя в хранилката. Още докато пренасях водата в шепа, тя капеше измежду не до там добре затворените ми пръсти и оставяше диря по пепеливия под. Паднеше ли водата на пепелта, започваше да се търкаля на капки и след няколко секунди попиваше. Това търкаляне привлече страшно много пиленцата. Много обичаха да гонят капките. След изсипването на останалата вода в смеските се получаваше горе-долу същото. Пилетата гонеха капките, които със всяко свое претъркулване се овалваха все повече във ситни смески. Когато успееха да ги клъвнат, водата им идваше в повече и те разтръскваха глави пръскайки вода.
След като изсипя няколко шепички вода в смеските разбърквам с пръст докато се получи гъстота подобна на качамак. Ако е рядко добавям отстрани малко смески, а ако е твърде сухо добавям вода. Тогава ситните смески стават по-тъмни и в тях се открояват малки жълти парченца от царевицата. Това за пилетата се оказа особен деликатес.
Първият път , ако не ме познават пилетата и бягат от мен е достатъчно да разбъркам малко и да се отдръпна. След като разберат , че това е много вкусно, следващия път не се отдръпвам толкова и с пръст леко извит(наподобяващ клюн) почуквам около готовата намокрена смеска. Така имитирам квачката когато намери храна и вика пиленцата. След като леко се престрашат и започнат да се доближават аз си прибирам ръката и ги оставям да се хранят гледайки ги клекнал на около метър от тях. На третия път те се втурват да ядат направо от ръката ми още докато го бъркам.

Съжалявам за тази замазана снимка, но си забравих фотоапарата и се наложи да използвам мобилния телефон.

След това вече може да си клеча вътре и да се забавлявам като ги наблюдавам как кълват непонятни и интересни неща по мен (например връзките на гуменките ми) и по-безстрашните се катерят по мен.

Когато се престрашат достатъчно, че да не бягат от мен когато се пресегна да ги хващам, мисията е изпълнена. Можете да им се радвате както си искате и да си заровите нослето в перушината.

Не е хубаво по време на "сближаването" да правите резки движения и да издавате звуци, защото рискувате да удължите процеса много.Не трябва да ги стискате.

... А те пиленцата кое от кое по- хубави и шарени...

Може да пробвате когато ги гушкате леко да им издавате звуци и ще видите, че пиленцата също издават звуци на удоволствие. Можете да се опитате да имитирате тези звуци и пиленцето ще започне да ги издава по-често. Когато им е приятно или хапват нещо вкусно издават тези звуци.
Успех на всички, които имат кураж и търпение!