Такааа..
Излегнал съм се на дивана пред телевизора и реших да попиша малко за да се опитам да ви върна с мен във времето назад, когато мъжете бяха истински мъже, жените бяха истински жени, а малките зелени същества от Алфа Кентавър ... абе знаете. Винаги съм обичал най-много от животинския свят пернатите. Голямо удоволствие ми доставя да ги наблюдавам, да съм с тях и да ги гушкам. Още от няколко годишен, откакто яздих пуяк бройлер:em_1: . След това още преди да се излюпят малките пиленца ходех да проверявам квачката. С голямо удоволствие давах първото им ядене - добре сварен натрошен жълтък. След втория ден от излюпването си можеше да ядат и приличаха на малки пухкави жълти топчета, които с радостни писукания се гушкаха под перата на майка си.Колкото и зла да беше квачката, аз винаги съм успявал най-много за седмица да направя така, че да ми има токова доверие, за да ме пусне да си играя с пиленцата и даже да я милвам. Естествено това се постигаше най вече с много храна, но и с търпение. След седмица две можех да им давам хляб. Много им се смеех, когато им хвърля малко по жилава коричка и те не могат да я глътнат наведнъж. Започваше една луда гонитба кой да изтръгне коричката от моментния и притежател. То бяха прескачания, шмугвания, криволичения, падания, подхлъзвания....абе все едно гледате мач, само , че по-динамично и интересно. Винаги си избирах няколко които бяха превилигировани и получаваха повече храна. Те получаваха и специални тренировки и дресировки. От малки ги водех все с мен. На всяка разходка едно от тях все ми беше компания. Най често го слагах в пазвата на анцунга ми, чиито цип беше дотолкова отвоен, че да се показва само главата. Няма да забравя, как един ден реших да отида до лозята и да позяпам отблизо селскостопанския самолет, който ги пръскаше.Тръгнах натам с едно доста упорито пиле (така беше, защото когато се захванах да го обучавам вече беше доста голямо). Разхождам се по пътя покрай редовете и изведхъж се задава самолета. Снишил се идва точно към нас. Тръгнах да бягам в перпендикулярна посока, обаче самолета сякаш ме следва и как се случи, че мина точно над нас. Аз от силния шум се хвърлих на земята, а пилето изпадна от пазвата ми и се скри под една голяма дървена макара. Първата ми мисъл беше, че сега ще хукне да бяга и няма да го намеря повече. Горкото беше толкова уплашено, че дори не се опита да избяга когато посегнах да го взема. С него сме се качвали и на ореха в градината на един от високите клони. Гледахме военните самолети, които всяка година лете, правиха полети над селото. Хубаво беше да ги видиш отблизо. Последния, обаче който мина направо замалко да ме свали от дървото. Ослушвам се аз и се оглеждам и изведнъж над покрива на къщата излиза металически отблясък и минава леко встрани от мене на около 200-300 метра. Изненадан, че не бях подготвен да го огледам хубаво, не забелязах, че не се чу никакъв звук. Трясъка, обаче след около 2 секунди за малко да ме накара да скоча от клона. Добре, че не изпуснах пилето. Та така цяло лято си прекарвах с пернатите. Беше забавно да ги гледаш как тичат подир пеперуда или муха и се опитват да я хванат. Понякога им помагах и им ловях пеперуди като размахвах горнището си за по-голям успех при замайването на насекомите. Пилетата бяха пуснати на воля из целия двор да си ходят където поискат. Така бяха се научили, че щом се размахах с горнището и те тичаха при мен от всички страни. Същото се случваше и когато копаех с правата лопата. Бях ги научил,че когато копая има червеи за тях. Още с първата копка и се скупчваха около лопатата с див ентусиазъм и в повечето случаи не можех да направя следваща, защото не си виждах лопатата. Голямо ровене падаше. Имах по едно време две петлета, които след като ме нямаше няколко месеца на село, когато се върнах те ме посрещнаха като се затичаха към мене и се хвърлиха да се гушат (в интерес на истината много обичаха да си протягат вратовете покрай моя и като същински хора да ми дават прегръдка) . Голяма радост беше. И понеже всичките ми любимци имаха имена , и тези си имаха....с тази разлика, че когато повиках име се обръщаше към мен само притежателя му. Бяхме си отишли една зима на село и Брат ми разправяше как съм можел да ги викам. Нашите не повярваха, та се наложи да правя показно. Не знаех дали ще се получи, поради простата причина, че бяха минали поне 4 месеца, през които моите питомци бяха станали на едри петли. Излезе една тумба и се скупчи пред курника точно на свечеряване, когато всички кокошки се бяха прибрали да спят. Извиках точно 2 пъти и от курника се измъкна един много красив петел и още помня как отбляскваха тъмночервените му пера по крилата с различни цветове на дъгата под залязващото слънце. Помилвах го и той се прибра, след което извиках другия. И така всичко мина идеално ..аз бях горд, а нашите млъкнаха и само се споглеждаха учудено.
Помня веднъж как си бях кръстил пилето Пепчо, а като порастна се оказа, че е кокошка. Брат ми доста се смя, а аз му казах, че тогава пилето ще се казва вече Пепчо-кокошката.
Като кокошки вече в курника ги дебнеше една заплаха. Много често през нощите бродеха невестулки и черни порове. Дядо май им викаже байнова булка и кокарджа. Много често е оставал в двора пред кокошарника да го варди с пушката до полунощ. Аз тогава не можех да нося пушката без придружител, защото не можех да я вдигна. Беше ми тежка и ми се разтреперваха бързо ръцете. Иначе когато ми даваха, дядо я държеше, а аз само прикладвах, целех се и натисках спусъка.
Помня летата...жега...на нас обаче не ни пукаше и щрапахме боси по най голямата жега. Хладинка намирахме под сенките на дърветата под които минавахме и тя ни стигаше. Улицата до нашата къща никога не е била асвалтирана. По онова време имаше толкова пепел, че като стъпя и ми се скриваха кокалчетата на глезена. А какво удоволствие е да почувстваш топлината която обгръща крака ти...Много обичахме да "вдигаме пепел". Минавахме тайфата на колелетата си (аз имах Лястовичка) и на всяко колело вързани с връв отзад по един голям изсъхнал храст. Един път като минем и после 10 минути не може да се види нищо.

Хубаво беше да ходим боси..само ме беше страх да не настъпя паяк. Имаше паяци тарантули които живееха в дупки в земята. Дупките им бяха най-често по утъпканите пътеки. Наскоро четох, че им викат вълци. Иначе е това :"Lycosa tarantula" .....Но как ги ловяхме и какво правихме с тях...друг път ще ви разскажа, че стана късно, а утре работа ни чака!

Добавено на 13.03.2011

Намерих из старите си снимки нещо което е по темата.

Пуяк бройлер