Скъпи приятели, след броени дни е най-чаканият и обичан празник на нашето детство - Нова година. За мен този празник е свързан с топла стая, ухаеща на борова смола, с иглички по мокета (който е зелен, така че игличките съвсем не се виждат), с шумоленето на станиоловите гирлянди, както и с онзи специфичен звук, който се чува, когато стъклените играчки докосват елховите клонки. В кухнята, разбира се, цари суматоха - освен че отговаря за скарата, татко пече фъстъци (купуват се сурови, поръсват се леко със сол и вода и се пекат в тава; никога не съм яла по-добре опечени фъстъци); мама и баба пък са заети с баклавата, тортата и баницата. Когато порасна достатъчно, за да мога да боравя с режещи предмети, с голямо желание участвам в приготвянето на руската салата.

Но трапезата си е трапеза, а докаго стигнем до нея, ни очакват още толкова хубави неща - бенгалският огън, разноцветните свещици по елхата (не са вкусни, казвам го от собствен опит), игрите с другите деца (всички са във ваканция) и, разбира се, изобилието от детски предавания по телевизията. Филмчето, което ви предлагам днес обаче, със сигурност не съм го гледала като дете. Открих го наскоро, докато търсех музиката от „Лешникотрошачката“ - друг неизменен компонент от предновогодишната атмосфера. Надявам се да ви хареса!

http://www.youtube.com/watch?v=Vox-DBWlx9A