Пролетта! Още помня възторга и приповдигнатото настроение, с което се подготвях да посрещна този сезон. Имам една малко странна рисунка, която се казва "Първа пролет" и представлява хора /в ж.р., мъже рисувах много рядко, предимно принцове/ в гръб, гледащи иззад дървена ограда. Там, зад оградата, има цъфнало дърво, пеят птици и хвъркат пеперуди, там пролетта е факт. А ние, отсам оградата, като че ли сме я посрещнали малко рано...

Но аз упорито продължавах да следя за пролетта. Сутрин, като стана, първо тичах в градината да инспектирам цветята:
- Цъфнали ли са кокичетата?
- Покарали ли са зюмбюлите?
- Покарали ли са лалетата?
- Има ли вече пъпки между току-що наболите им стръкове?
Не исках в никакъв случай да пропусна момента с появяването на пъпките - кога ТОЧНО ще се появят? Още от самото начало ли са там, или се образуват по-късно?? Нямах търпение.
- След колко време ще цъфнат? Чакането беше непоносимо. Така по-късно чаках писмото от момчето-артист, в който бях влюбена / и го дочаках! /. Така чакам и сега, все по-сериозни и сериозни неща. Но къде е детския възторг от самото очакване??
По-късно през деня, на разходка в морската градина:
- Цъфнала ли е форзицията? / тогава не знех, че се казва така - оня задължителен за всеки български парк ранноцъфтящ храст с жълти цветове /.
- А "червенушката"? / японска дюля /
- Имат ли пъпки тези нарциси между дърветата?
В Морската градина между дърветата в онези времена имаше нарциси и момини сълзи. В по-късни години, когато съм била може би в началните класове на гимназията, а брат ми - първи-втори клас, бяхме записани за някакво детско обедно меню с миниатюрни порцийки в Морското Казино над Бургаския мостик. Това беше само една пролет, но аз си я спомням много ясно - всеки ден отивахме до Казиното и се връщахме през купища нацъфтели нарциси, като в стихотворението на Wordsworth.
После изведнъж цъфваха овощните дръвчета на двора, и всички зюмбюли, нарциси и лалета, момини сълзи, виолетки - рисувах ги отново и отново, мъчейки се да ги пресъздам възможно най-достоверно.
Славеите запяваха чудните си песни, гугутките гугукаха по Пушкиновата алея, лястовичките се завръщаха в гнездата си. Започвах да живея в пролетта, без да се стахувам, че скоро ще свърши.
За вечен спомен от този митичен сезон имам една снимка с цъфналата череша на двора. Много държах да ме снимат с нея, "на вечную память". Както и с някакви цветя /мисля че са "кученца"/, които милвам.








Топъл вятър щом повей
и кокиче занаднича
глас извива малко птиче
Чичо-пей, чичо-пей

Мътни вадички текат
Воловарче насред път
се запира и се смей
Чичо-пей, чичо-пей

Слуша радостно орача
от чело му пот се лей
но оре и бодро крачи
Чичо-пей, чичо-пей

Утре, щом зора изгрей
златно семе ще засей
да поникне и узрей
Чичо-пей, чичо-пей

Връзка към любимата статия на Regina: