Разкошна песен!

Точно "слепоочие" е mchukanov - просто не ми се получава реда, за това доста го "интерпретирах"; англ. temple освен храм е и слепоочие :), та от там лееко се подсетих.

Хубав стар руски марш, всъщност Агапкин го пише по случай заминаването на отряд руски доброволци към България по време на Балканската война. После маршът става много популярен и сред белогвардейците, а оттам и В България. Като ученик през 70-те години свирех в духовия оркестър "Ботевата чета" и го изпълнявахме често заедно с други стари български бойни маршове - сещам се например за "Дойчин марш", "Ботев марш" и "Ний ще победим"

Великолепна! - И текст и музика...Темата за руските маршове и военни песни е необятна- поне за мен, дето са ми толкова на сърце. Като се започне от тези от началото на миналия век, през ВСВ, та до съвсем скорошните "авгански" и "чеченски"... В тях е "изпята" душата на един много изстрадал народ. За мен няма друга, заредена с толкова сила, песен като "Свещенна война", примерно. А "Смуглянка", "Последний бой", "Сестра", "В путь"...и още много и много... Благодаря, Влади.

Разтрепери се въздуха, синия
и тревога в главата шепти.
Нас за подвиг ни вика Русия!
И от марша ни вятър трепти.

Влади,???

Благодаря за поздрава, Влади! 🙂 Ама я докарай Берковската музика тук, де!
Както много пъти съм казвала, мен в преводи на стихове и песни ме няма. Не ги чувам петлите там. Все пак, Дона, "тревога в главата шепти" на мене по ми пасва от интерпретацията с храма.

Абеее, я като сте се събрали толкоз преводачи на стихове и стихотворци, направо пишете български текст към музиката на "Славянката". Че освен няколкото руски, има украински, полски, ама български или сръбски няма. Тъкмо в чест на юбилея и да изпреварим сърбите - маршът догодина навършва 100!!!

Че той си е готов отдавна, Павлинкеее, още преди да е написан маршът - ЕЙ, НА

Тц, Младене, не става.
Първо, чисто формално, калоферско-одеско-букурещката стъпка на Ботев даже и на кораба "Радецки" не стига до марш. Второ, заложеният войнишки дух в марша и предшестващата го песен от Руско-японската война дават тревогата и противоречието между елементите Война-Кауза-Живот (с Ж като жена), а при Ботев има категорична вяра в правотата на Заминаването, никакво противоречие. Трето, в Славянката се прощават, защото Трябва, а Ботев се прощава, защото така е решил и Иска той самият. Дори съвременният символ на мъжа зад марша, Борис от "Летят жерави" не е е инициатор на собственото си решение да се запише с първите доброволци. Прави го, защото "не може иначе".

И четвърто, у Ботев прощаването е ЛИЧНО, в единствено число, а в Славянката са ВСИЧКИ. Точно затова има толкова текстове и то от различни времена, политически линии и стилове. Казах стилове и се сетих, че дори стилягите от 50те в Русия имат свой текст: "Вот ко мне приближается женщина..." Текстовете тук са СЛЕД музиката. Защото тази музика е успяла да изрази едновременно чувствата на Прощаващите се - в двустранно множествено число.
Да си призная, за мен нито един от всички текстове не може да изрази дори част от всичко, което изразява маршът. Но, имам си все пак един любим, защото и на мен поняога ми се иска да я запея. С този на Александър Галич и особено този куплет:

В утро дымное, в сумерки ранние,

Под смешки и под пушечный бах
Уходили мы в бой и в изгнание
С этим маршем на пыльных губах.

Вперед, за взводом взвод,

Труба боевая зовет!

Пришел из Ставки

Приказ к отправке -

И, значит, нам пора в поход!

Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!

Павлинке, БРАВО! -я сега си прочети горното на фона на ТОВА
... Както би казал един любим професор - сдобихме се с превод, по-добър от оригинала

Ндаааа, като рече прочети, и го направих, без пеене!!! Тогава става, ама текста на Галич, не с Ботев 😧

Ама пък се сетих за единствената възможна роля, в която мога да вържа Ботев с "Прощание Славянки", яничарски чак. Има и кораб, и жерави! От мин. 2:24

... Балканът запя хайдушка песен - войводска!
Въобще, въпросът с клетвата е сериозна работа

Ха, за КЛЕТВИТЕ май още не сме писали тук

Писали сме, писалииии, ама не дописахме

На това му викам аз подадена тема само....Иска си отделна статия и толкоз!

Не, и аз категорично не съм съгласна с вмъкването на храмове в текста! Защото докосването до слепоочието е с много интимен заряд, а екотът в храма е... ами, точно обратното е!. И двата първи куплета се градят на противопоставяне на интимното усещане от прощаването и предчувствието за задаващата се буря. А и "храм" поражда ред от асоциации, които не са заложени в оригиналния текст.
Вариантът, който предлага Дона за превод на този куплет, определено е по-сполучливият.

Щом сте рекли, нямам абсолютно нищо против 🙂 За мен беше важно да се пее.
Дона, благодаря за помощта!
Павлина, преди време бях почнал да пиша текст върху музиката, ама нещо много ме изби на национализъм и ъъъ, бойни крайности, та са спрях (не съм такъв човек 😄 ). Ще отстъпя честта на някой по-умел.

Ще се пее, това е ясно! Къде обаче се загуби пеещото ни другарче? Май ще викам оня герой от "Джейми и вълшебното фенерче", който се появяваше като кажеш "ПОМОЩ"! Да помага и да търси, че да чуем НД изпълнение на Славянката!

Ами аз мисля, че Гери би могла да я изпее,

Оф, то и аз имах едни съображения...
Идеята за храма я разбрах - нещо внушително, значително и т. н. А какво по-значително от любовта?! Това, което не ми импонираше, беше миналото време. И понеже имах усещането за шепот. Слепоочие е много дълга и трудна дума, но все пак се намира в главата, 😄
Общо взето като има готов вариант ми е по-лесно да коригирам това-онова. Просто доразвих идеята на Младен за слепоочието. Ако трябваше обаче тепърва да го пиша... щеше да е кауза пердуТТа.

E неее, точно в този ред няма никаква нужда именно от значителност и внушителност, само от мимолетен, едва доловим допир... Шепот в главата е добро като вариант за препредаване на усещането. Тя, любовта, е една многоизмерна работа...
Тивесто, Strumpers Plunkett ли да го изсвири? Иххх, ама как беше на български