Мили другарчета, представям ви сценария за четиридесет и шеста серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

Като малки, сигурен съм, сте се сърдили поне веднъж на мама и татко. И при тези сръдни сигурно сте изричали „заклинанието": „Аз вече никога няма да ви обичам", ау, дори и „Ти вече не си моя мама (мой татко)!". Децата имат свои представи, и днес – сигурен съм, са прави. Пък сръдните им, за разлика на тези на възрастните, особено за важните хора, не продължават кой знае колко. Просто така бяхме устроени (и така са устроени децата) – само си припомнете колко пъти сте казвали на близкото си приятелче (приятелка) подобни неща: „Вече не си ми приятел (приятелка)!", и след няколко дена всичко се е връщало по местата си. Според мен това е така, защото децата в по голямата си част не са злопаметни, тях ги интересуват играта със света и те нямат време да си измислят и пазят в душите си разни „кръвни обиди" и глупави недуразумения (макар, че са най-склонни към тях.).

Мили другарчета, представям ви сценария за четиридесет и пета серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

...ПРЕДИ ВРЕМЕ ИМАШЕ ТАКАВА ЕДНА ЗАКАЧКА...

...ЧЕ ИМАЛО САМО ОЩЕ ЕДИН ПЕВЕЦ ДОБЪР КОЛКОТО НЕГО...

....КАЗВАЛ СЕ МОТ СНОУДЖ...

...НИЕ ОБАЧЕ СИ ЗНАЕМ,ЧЕ Е ЕДИНСТВЕН ПО РОДА СИ...

...МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА...

...НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО...

...УЕЛСКИЯТ КРАЛ...

... ВЕЧНИЯТ...

... ЕДИНСТВЕНИЯТ...

...ТОМ ДЖОУНС...

Моите родители никога не са били строги към успеха ми в училище. Единственото нещо което не понасяше татко беше да изкарвам „тройки". Обикновено при такава ситуация „беснееше", твърдейки нещо подобно: „Ако ти бяха писали двойка – ясно: не си учил, играл си си, пак си чел разни странични книжки (това със страничните книжки му беше станало реплика ала Катон Старши, защото наистина в детството си – напълно правилно – четях „на поразия" огромно количество приключенски, криминални и фантастични романи или чудни научно-популярни книги, игнорирайки скучноватите учебници и литературни али-бали)! Ако ти бяха писали четворка, пак ясно – прехвърли си отгоре-отгоре или си слушал в час (определено имаше доста добро мнение за интелектуалните ми възможности – честно казано леко пресилено!). Ама, тройка да ти пишат..

В КРАЯ НА ПОСЛЕДНИЯ ЮНСКИ ДЕН И В НАЧАЛОТО НА ПЪРВИЯ ЮЛСКИ - С МУЗИКАТА НА ВАЛДИ ТОТЕВ И ДИМИ ДИМИТРОВА...

Не знам кога за първи път съм чул думата, не си спомням и първия филм с нинджи – сигурно ще да е съм гледал нещо на видео – няколко от съучениците ми имаха туй чудо на техниката и естествено се събирахме на тумба у тях да зяпаме (един от тях е Асен). За сметка на това си спомням няколко преживявания около „нинджоманията".Трябва да разясня, че никога не съм обичал много-много бойните изкуства (опита ми да тренирам карате завърши безславно още на втория урок, ха-ха, то и на Дани май тъй е било). Та, нинджите за мен са били нещо по-различно от бойни машини. По-конкретно ги възприемах като организация на японски робин-худовци, героични защитници на доброто. Защо така, никой не може да каже. Да не говорим, че понятията „нинджа" и „самурай" май съм ги схващал като едно и също нещо, защото „Шогун" за мен си беше филм за нинджи :)

Мили другарчета, представям ви сценария за четиридесет и четвърта серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

...ХОРА, УЛИЦИ...

...МОМЧЕ,КОЕТО СИ ОТИВА...

...И МУЗИКА,КОЯТО ДА ОСТАНЕ...

Понякога, като се връщам в спомените си, се сещам за неща, които не мога да си обясня с какъв акъл съм правил, но за щастие съм се разминавал от сериозни последствия. Е, единият случай не беше по моя вина...