Здравейте, мили деца! Не съм се вясвала тук отдавна, но това не означава, че не мисля често за вас. Как сте, що сте? Забавлявате ли се достатъчно? Да не съм чула отговор "не"! :)
Пиша ви, за да ви припомня един разкошен превод на Влади Кромбърг на "Песента на Червената шапчица" - "Песня Красной шапочки", върху който нанесох незначителни промени и изпях още отдавна, но тази вечер публикувах като клип.
Ще се радвам, ако резултатът поне мъничко ви хареса. :em_126:
Приятно слушане! 🎶

Шапката на "Милион и едно желания" е точно тази, която Тивесто ни показва. Тя е взета от предаването "Неделен експрес", което съществуваше в края на 80-те години с автор -Севдалин Генов. Когато "милионът" започна, това предаване вече беше отпаднало от програмната схема и ние използвахме част от анимационната шапка с нов сигнал, ами въпрос на икономии и ефективност, анимацията е скъпо удоволствие. За да ви изясня, в зависимост от качеството днес 1 секунда добра "2 д/тоест рисуваната анимация/ струва между 200 и 500 евро. Другата 3д/тази съвременната с обемните компютърно генерирани картини и герои е малко по-евтина.
Но мен ме провокира идеята ви да си направите тук "Милион и едно желания"...

ХАЙДЕ...КАТО СЕ НАПЪРЗАЛЯТЕ...НА ПОРЕДНАТА ДИСКОТЕКА...

Скъпи приятели,

Съжалявам, че не можах да продължа с писанията за сладкото минало на детските програми, с които сте израсли, но имах здравословни проблеми последната седмица, след премиерата на книгата ми.

Искам да започна първо с моите големи съжаления, че изгубихме великия български актьор Коста Цонев спомените ми за него от съвместната ни работа са прекрасни. А „Коледната уличка", която вие знаете вече е последния филм, в които изобщо се е снимал той. Царство му небесно! Поклон!

Така, бяхме стигнали до „Телефеериите" след първата и „Н2О" дойде новата 1986 година и тогава...

КАК МОЖЕ ОТНОВО ДА СИ ВЪРНЕТЕ ЗАГУБЕНИЯ ШУТАРАНГ

(малък увод от dani)

Реших да извадя от "архивите" тази невероятна статия. Мисля, че това ще подейства като конска доза "смалидон" на всички нови наши читатели, които са пропуснали да се посмеят с невероятните истории за "вуйчо Тиганчо", "Трендафил Канемска", лудото "Джоре Дос" и приятеля му "Ванка"та 😁

Припомнете си, или узнайте, ако още не сте чели тук, как "двете ръце правят лицето", защо братя Аргирови искат да доизпочупят малкото все още останали бирени бутилки, защо Мила е решила да мие птичките и какво общо има това с Родината. :em_17:

Това е статия, която се пише цели четири години. Тя има кратко начало, започнато от beboran и продължено с още 164 ( до този момент) коментара. Тази статия е прекрасно лекарство срещу депресия и е в състояние да премахне като с вълшебна пръчица цялата досада от монотонното ви ежедневие. Тя ще ви върне и шутаранга (който би трябвало да е нещо като "едрите звезди над Фамагуста"), и ще ви отпрати в любимата на всички ни "режисьорна". В "режисьорната до плажа", това трябва да е някъде точно по средата на улица "Нашедетска".

Айде, народе, на ДЕТСКИТЕ ЗАБЛУДИ 😉

ДЕТСКИТЕ ЗАБЛУДИ

Невинни малки главици със странни разбирания 🙂

Днес намерих този самолет polgal, сглобява се в седем различни варианта от едни и същи части. Мисля, че имахме два комплекта, другият явно се е изгубил.

За премиерата на книгата на Румен Николов "Звън-звън"

Вече се бе стъмнило, когато пристигнах пред кукления театър на “Гурко". Кога за последно съм бил тук?

Съвсем скоро – за да гледам с едни хлапета забавния спектакъл “Плодчетата" и да се убедя, че изкуството на театъра за деца е много полезно и за възрастни, действа антистресово и подмладяващо.

Но тази вечер ще бъда на презентацията на книгата на Румен Николов “Звън-звън".

Долу, в предверието на театъра вече са се събрали гости. Първо се оглеждам за “нашедетковци". Тук са Цецо с малката си дъщеричка Маги и Донка. След малко се появява и Яна.

Не е трудно за разпознаем Румен – лицето му е с приятното изражение на хлапе, което е поканило другарчета на рожден ден. Едно голямо дете в костюм, и как няма да е – цял живот се е занимавал с деца. Т.е. с нас, когато бяхме деца. Или все още сме? ...

автор:Цветанка ХРИСТОВА, взето от онлайн издание "Посредник"

Маргарит Минков е интересен автор, новатор със свой собствен поглед върху драматургията и поезията. Някои дори го сравняват с Йонеску, а поетичното му творчество е от дълбоко философско до нежно-лирично. Живял едва 50 години, Маргарит Минков оставя осемнадесет пиеси, десетки приказки, стихосбирката „Пръстен в кладенец", филмови новели, мюзикъли. Но без да дочака издаване на своя книга. Роден е на 11 май 1947 г. в Плевен, биографията му е на автор, който е оценен приживе и чиито произведения са посрещнати с интерес от публиката и критиката. “Детството - бедно, никакви излишества, но и детство с двор с градина, в която падат залезите, мракът, в който очертанията и формите се променят, в която се докосваш до привидностите, за първи път започваш вътрешното си обсъждане за това, кое е по-реално. Градина, в която въображението ти е подмамено, свободен си. ...Нравствените ценности са безупречно предадени в семейството. Не е задължително да си прочел Спиноза и постулата за свободата като осъзната необходимост... Бедно време, без излишества, но и време, в което можеш да получиш първия си акордеон, първата китара, а по-късно - когато искаш да свириш и на пиано - прескачаш вечер през отворен прозорец на читалището - докато не те "хване" милицията.Четеш Достоевски на 10 години...

Един мюзикъл на БНТ от 2007 г. с песни от "Измислици-премислици" и "Телефеерия" в нови аранжименти.

(вижте видеото в цялата статия)