"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Маргарит Минков е интересен автор, новатор със свой собствен поглед върху драматургията и поезията. Някои дори го сравняват с Йонеску, а поетичното му творчество е от дълбоко философско до нежно-лирично. Живял едва 50 години, Маргарит Минков оставя осемнадесет пиеси, десетки приказки, стихосбирката „Пръстен в кладенец", филмови новели, мюзикъли. Но
без да дочака издаване на своя книга
Роден е на 11 май 1947 г. в Плевен, биографията му е на автор, който е оценен приживе и чиито произведения са посрещнати с интерес от публиката и критиката.
“Детството - бедно, никакви излишества, но и детство с двор с градина, в която падат залезите, мракът, в който очертанията и формите се променят, в която се докосваш до привидностите, за първи път започваш вътрешното си обсъждане за това кое е по-реално, в която въображението ти е подмамено, свободен си. ...
Нравствените ценности са безупречно предадени в семейството
Не е задължително да си прочел Спиноза и постулата за свободата като осъзната необходимост... Бедно време, без излишества, но и време, в което можеш да получиш първия си акордеон, първата китара, а по - късно - когато искаш да свириш и на пиано - прескачаш вечер през отворен прозорец на читалището - докато не те "хване" милицията.Четеш Достоевски на 10 години. Библиотекарката те познава, не прави дидактически предписания, че ти е рано. За разлика от учителката по литература, за която Хамлет - чистото духовно усилие - е пасивен /о/, бездействен/о/, как можеш да поддържаш друга теза, как можеш да се колебаеш, вместо да си сигурен... Изключван от училище. Вуйчо - военен лекар и полиглот, осъден и убит от народен съд (държа на малката буква). Неблагонадеждност. За кратък период учи в духовна семинария, напуска по собствено решение. Беше силно вярващ и точно затова нетърпим към фалша на църковни служители. Той няма висше образование. Той се самообразова - в областта на философията, музиката, световната литература, физиката. Този, който шепнеше на билките, беше привърженик на най-новите електронни технологии. „Това споделя неговата съпруга Ина, която в свое интервю за “Посредник" е болезнено откровена за характера, времето и обстоятелствата, в което живее и твори Маргарит Минков.
За детството в махалата, където сега се намира Китайската стена, си спомня и неговият най-добър приятел - художникът Юрий Буков:
„Познаваме се от най-невръстните си години, заедно ходехме на училище, дори седяхме на един чин. Маргарит свиреше на китара. И на двамата не ни вървеше математиката и затова вземахме уроци при един и същ учител - френски възпитаник.
Мисля, че Маргарит не завърши средното си образование, а направо отиде, съвсем млад, да живее и работи в София.
Започна да пише детски пиеси и с това спечели награди на конкурси. Почти не се появяваше в Плевен, но когато правех изложби в София, винаги присъстваше на тях."
Неговите първи опити са в поезията
и според съпругата му Ина, Маргарит Минков се отнасял сериозно към таланта си, макар да не афиширал написаното. За него по-важна е била формата на изказа и качеството на текста, отколкото публичната известност.
В годините 1970-1978 работи като сътрудник на Детската редакция при Българската национална телевизия
В този период написва сценариите на детските телевизионни сериали „Приказки с шапки" и „Чудеса, чудеса". За тях е удостоен с втора награда на конкурса за телевизионни предавания за деца. Получава и втора награда за приказка на националния конкурс „Андерсен". През същото това време завършва „Ето какво се случи", „Големият бал на шахматните фигури" и „Пътешествие до Африка". Годината 1979 е успешна за писателя - той отново получава награда, трета, на Националния анонимен конкурс за съвременна българска драма, обявен от ОСИК - Варна, за „Големия бал на шахматните фигури". През същата година завършва „Още веднъж за Моцарт и Салиери".
Творческата му биография продължава с написването на "Книга на царете" през 1980 г., за която същата година получава втора награда на Националния анонимен конкурс за пиеси на историческа тема, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
През 1981 и 1982 г. Минков работи като драматург последователно в театрите на Враца и Сливен
На бял свят се появяват „Вавилонската кула" и „Големият род". 1984-а е изключително плодотворна за писателя година. Излиза книгата му „Приказки за разказване", за която през 1985 г. е удостоен с наградата на Седмицата на детската книга. Следват „Вълшебното дъждовно време и „В очакване на Дядо Мраз". Получава награда „за драматургичен дебют" на VII-ия национален преглед на българската драма и театър - за „Книга на царете". През 1984 излиза и игралният филм по негов сценарий „За госпожицата и нейната мъжка компания" (по повестта на Евгени Кузманов „История за оркестър"), реализиран от Иван Добчев.
В периода 1986-1994 завежда литературното бюро на НДТ (Национална дирекция театри). До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през1988 г. „Златният делфин" за драматургия, през 1991 г. отново награда за драматургия на Съюза на артистите в България, за пиесата си „Камината".
ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ
Не мога да търпя покоя. На бури съм неиздръжлив. В живота нямам нищо свое и въпреки това съм жив.
Обичам всички хора вечер. На сутринта ги мразя пак. Към враговете съм човечен, а към приятелите - враг.
Полулюбов е любовта ми, полусрамлива - наглостта. Полувъздишка е дъхът ми по някакви полунеща.
Реша ли да достигна края, ще спра в средата уморен. Каквото и да обещая отмира с миналия ден.
Измислям хиляди причини да надживея своя дял. Но сякаш нещо ме отмина. И сякаш, че не съм живял.
Маргарит Минков е интересен автор, новатор със свой собствен поглед върху драматургията и поезията. Някои дори го сравняват с Йонеску, а поетичното му творчество е от дълбоко философско до нежно-лирично. Живял едва 50 години, Маргарит Минков оставя осемнадесет пиеси, десетки приказки, стихосбирката „Пръстен в кладенец", филмови новели, мюзикъли. Но без да дочака издаване на своя книга. Роден е на 11 май 1947 г. в Плевен, биографията му е на автор, който е оценен приживе и чиито произведения са посрещнати с интерес от публиката и критиката.
“Детството - бедно, никакви излишества, но и детство с двор с градина, в която падат залезите, мракът, в който очертанията и формите се променят, в която се докосваш до привидностите, за първи път започваш вътрешното си обсъждане за това кое е по-реално. Градина, в която въображението ти е подмамено, свободен си. ...Нравствените ценности са безупречно предадени в семействотоНе е задължително да си прочел Спиноза и постулата за свободата като осъзната необходимост... Бедно време, без излишества, но и време, в което можеш да получиш първия си акордеон, първата китара, а по-късно - когато искаш да свириш и на пиано - прескачаш вечер през отворен прозорец на читалището - докато не те "хване" милицията.Четеш Достоевски на 10 години. Библиотекарката те познава, не прави дидактически предписания, че ти е рано. За разлика от учителката по литература, за която Хамлет - чистото духовно усилие - е пасивен /о/, бездействен/о/, как можеш да поддържаш друга теза, как можеш да се колебаеш, вместо да си сигурен... Изключван от училище. Вуйчо - военен лекар и полиглот, осъден и убит от народен съд (държа на малката буква). Неблагонадеждност. За кратък период учи в духовна семинария, напуска по собствено решение. Беше силно вярващ и точно затова нетърпим към фалша на църковни служители. Той няма висше образование. Той се самообразова - в областта на философията, музиката, световната литература, физиката. Този, който шепнеше на билките, беше привърженик на най-новите електронни технологии."
Това споделя неговата съпруга Ина, която в свое интервю за “Посредник" е болезнено откровена за характера, времето и обстоятелствата, в които живее и твори Маргарит Минков.
За детството в махалата, където сега се намира Китайската стена, си спомня и неговият най-добър приятел - художникът Юрий Буков: „Познаваме се от най-невръстните си години, заедно ходехме на училище, дори седяхме на един чин. Маргарит свиреше на китара. И на двамата не ни вървеше математиката и затова вземахме уроци при един и същ учител - френски възпитаник. Мисля, че Маргарит не завърши средното си образование, а направо отиде, съвсем млад, да живее и работи в София. Започна да пише детски пиеси и с това спечели награди на конкурси. Почти не се появяваше в Плевен, но когато правех изложби в София, винаги присъстваше на тях."
Неговите първи опити са в поезиятаи според съпругата му Ина, Маргарит Минков се отнасял сериозно към таланта си, макар да не афиширал написаното. За него по-важна е била формата на изказа и качеството на текста, отколкото публичната известност. В годините 1970-1978 работи като сътрудник на Детската редакция при Българската Национална Телевизия. В този период написва сценариите на детските телевизионни сериали „Приказки с шапки" и „Чудеса, чудеса". За тях е удостоен с втора награда на конкурса за телевизионни предавания за деца. Получава и втора награда за приказка на националния конкурс „Андерсен". През същото това време завършва „Ето какво се случи", „Големият бал на шахматните фигури" и „Пътешествие до Африка". Годината 1979 е успешна за писателя - той отново получава награда, трета, на Националния анонимен конкурс за съвременна българска драма, обявен от ОСИК - Варна, за „Големия бал на шахматните фигури". През същата година завършва „Още веднъж за Моцарт и Салиери".Творческата му биография продължава с написването на "Книга на царете" през 1980 г., за която същата година получава втора награда на Националния анонимен конкурс за пиеси на историческа тема, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава. През 1981 и 1982 г. Минков работи като драматург последователно в театрите на Враца и Сливен. На бял свят се появяват „Вавилонската кула" и „Големият род". 1984-а е изключително плодотворна за писателя година. Излиза книгата му „Приказки за разказване", за която през 1985 г. е удостоен с наградата на Седмицата на детската книга. Следват „Вълшебното дъждовно време" и „В очакване на Дядо Мраз". Получава награда „за драматургичен дебют" на VII-ия национален преглед на българската драма и театър - за „Книга на царете". През 1984 излиза и игралният филм по негов сценарий „За госпожицата и нейната мъжка компания" (по повестта на Евгени Кузманов „История за оркестър"), реализиран от Иван Добчев. В периода 1986-1994 завежда литературното бюро на НДТ (Национална дирекция театри). До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през1988 г. „Златният делфин" за драматургия, през 1991 г. отново награда за драматургия на Съюза на артистите в България, за пиесата си „Камината".
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
