�� > �� > Маргарит Минков - творецът извън времето

Не е задължително да си прочел Спиноза и постулата за свободата като осъзната необходимост... Бедно време, без излишества, но и време, в което можеш да получиш първия си акордеон, първата китара, а по - късно - когато искаш да свириш и на пиано - прескачаш вечер през отворен прозорец на читалището - докато не те "хване" милицията.Четеш Достоевски на 10 години. Библиотекарката те познава, не прави дидактически предписания, че ти е рано. За разлика от учителката по литература, за която Хамлет - чистото духовно усилие - е пасивен /о/, бездействен/о/, как можеш да поддържаш друга теза, как можеш да се колебаеш, вместо да си сигурен... Изключван от училище. Вуйчо - военен лекар и полиглот, осъден и убит от народен съд (държа на малката буква). Неблагонадеждност. За кратък период учи в духовна семинария, напуска по собствено решение. Беше силно вярващ и точно затова нетърпим към фалша на църковни служители. Той няма висше образование. Той се самообразова - в областта на философията, музиката, световната литература, физиката. Този, който шепнеше на билките, беше привърженик на най-новите електронни технологии. „Това споделя неговата съпруга Ина, която в свое интервю за “Посредник" е болезнено откровена за характера, времето и обстоятелствата, в което живее и твори Маргарит Минков.

В този период написва сценариите на детските телевизионни сериали „Приказки с шапки" и „Чудеса, чудеса". За тях е удостоен с втора награда на конкурса за телевизионни предавания за деца. Получава и втора награда за приказка на националния конкурс „Андерсен". През същото това време завършва „Ето какво се случи", „Големият бал на шахматните фигури" и „Пътешествие до Африка". Годината 1979 е успешна за писателя - той отново получава награда, трета, на Националния анонимен конкурс за съвременна българска драма, обявен от ОСИК - Варна, за „Големия бал на шахматните фигури". През същата година завършва „Още веднъж за Моцарт и Салиери".

Творческата му биография продължава с написването на "Книга на царете" през 1980 г., за която същата година получава втора награда на Националния анонимен конкурс за пиеси на историческа тема, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

На бял свят се появяват „Вавилонската кула" и „Големият род". 1984-а е изключително плодотворна за писателя година. Излиза книгата му „Приказки за разказване", за която през 1985 г. е удостоен с наградата на Седмицата на детската книга. Следват „Вълшебното дъждовно време и „В очакване на Дядо Мраз". Получава награда „за драматургичен дебют" на VII-ия национален преглед на българската драма и театър - за „Книга на царете". През 1984 излиза и игралният филм по негов сценарий „За госпожицата и нейната мъжка компания" (по повестта на Евгени Кузманов „История за оркестър"), реализиран от Иван Добчев.

В периода 1986-1994 завежда литературното бюро на НДТ (Национална дирекция театри). До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през1988 г. „Златният делфин" за драматургия, през 1991 г. отново награда за драматургия на Съюза на артистите в България, за пиесата си „Камината".

Не мога да търпя покоя.
На бури съм неиздръжлив.
В живота нямам нищо свое
и въпреки това съм жив.

Обичам всички хора вечер.
На сутринта ги мразя пак.
Към враговете съм човечен,
а към приятелите - враг.

Полулюбов е любовта ми,
полусрамлива - наглостта.
Полувъздишка е дъхът ми
по някакви полунеща.

Реша ли да достигна края,
ще спра в средата уморен.
Каквото и да обещая
отмира с миналия ден.

Измислям хиляди причини
да надживея своя дял.
Но сякаш нещо ме отмина.
И сякаш, че не съм живял.

Маргарит Минков е интересен автор, новатор със свой собствен поглед върху драматургията и поезията. Някои дори го сравняват с Йонеску, а поетичното му творчество е от дълбоко философско до нежно-лирично. Живял едва 50 години, Маргарит Минков оставя осемнадесет пиеси, десетки приказки, стихосбирката „Пръстен в кладенец", филмови новели, мюзикъли. Но без да дочака издаване на своя книга. Роден е на 11 май 1947 г. в Плевен, биографията му е на автор, който е оценен приживе и чиито произведения са посрещнати с интерес от публиката и критиката.

“Детството - бедно, никакви излишества, но и детство с двор с градина, в която падат залезите, мракът, в който очертанията и формите се променят, в която се докосваш до привидностите, за първи път започваш вътрешното си обсъждане за това кое е по-реално. Градина, в която въображението ти е подмамено, свободен си. ...Нравствените ценности са безупречно предадени в семействотоНе е задължително да си прочел Спиноза и постулата за свободата като осъзната необходимост... Бедно време, без излишества, но и време, в което можеш да получиш първия си акордеон, първата китара, а по-късно - когато искаш да свириш и на пиано - прескачаш вечер през отворен прозорец на читалището - докато не те "хване" милицията.Четеш Достоевски на 10 години. Библиотекарката те познава, не прави дидактически предписания, че ти е рано. За разлика от учителката по литература, за която Хамлет - чистото духовно усилие - е пасивен /о/, бездействен/о/, как можеш да поддържаш друга теза, как можеш да се колебаеш, вместо да си сигурен... Изключван от училище. Вуйчо - военен лекар и полиглот, осъден и убит от народен съд (държа на малката буква). Неблагонадеждност. За кратък период учи в духовна семинария, напуска по собствено решение. Беше силно вярващ и точно затова нетърпим към фалша на църковни служители. Той няма висше образование. Той се самообразова - в областта на философията, музиката, световната литература, физиката. Този, който шепнеше на билките, беше привърженик на най-новите електронни технологии."

Това споделя неговата съпруга Ина, която в свое интервю за “Посредник" е болезнено откровена за характера, времето и обстоятелствата, в които живее и твори Маргарит Минков.

За детството в махалата, където сега се намира Китайската стена, си спомня и неговият най-добър приятел - художникът Юрий Буков: „Познаваме се от най-невръстните си години, заедно ходехме на училище, дори седяхме на един чин. Маргарит свиреше на китара. И на двамата не ни вървеше математиката и затова вземахме уроци при един и същ учител - френски възпитаник. Мисля, че Маргарит не завърши средното си образование, а направо отиде, съвсем млад, да живее и работи в София. Започна да пише детски пиеси и с това спечели награди на конкурси. Почти не се появяваше в Плевен, но когато правех изложби в София, винаги присъстваше на тях."

Неговите първи опити са в поезиятаи според съпругата му Ина, Маргарит Минков се отнасял сериозно към таланта си, макар да не афиширал написаното. За него по-важна е била формата на изказа и качеството на текста, отколкото публичната известност. В годините 1970-1978 работи като сътрудник на Детската редакция при Българската Национална Телевизия. В този период написва сценариите на детските телевизионни сериали „Приказки с шапки" и „Чудеса, чудеса". За тях е удостоен с втора награда на конкурса за телевизионни предавания за деца. Получава и втора награда за приказка на националния конкурс „Андерсен". През същото това време завършва „Ето какво се случи", „Големият бал на шахматните фигури" и „Пътешествие до Африка". Годината 1979 е успешна за писателя - той отново получава награда, трета, на Националния анонимен конкурс за съвременна българска драма, обявен от ОСИК - Варна, за „Големия бал на шахматните фигури". През същата година завършва „Още веднъж за Моцарт и Салиери".Творческата му биография продължава с написването на "Книга на царете" през 1980 г., за която същата година получава втора награда на Националния анонимен конкурс за пиеси на историческа тема, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава. През 1981 и 1982 г. Минков работи като драматург последователно в театрите на Враца и Сливен. На бял свят се появяват „Вавилонската кула" и „Големият род". 1984-а е изключително плодотворна за писателя година. Излиза книгата му „Приказки за разказване", за която през 1985 г. е удостоен с наградата на Седмицата на детската книга. Следват „Вълшебното дъждовно време" и „В очакване на Дядо Мраз". Получава награда „за драматургичен дебют" на VII-ия национален преглед на българската драма и театър - за „Книга на царете". През 1984 излиза и игралният филм по негов сценарий „За госпожицата и нейната мъжка компания" (по повестта на Евгени Кузманов „История за оркестър"), реализиран от Иван Добчев. В периода 1986-1994 завежда литературното бюро на НДТ (Национална дирекция театри). До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през1988 г. „Златният делфин" за драматургия, през 1991 г. отново награда за драматургия на Съюза на артистите в България, за пиесата си „Камината".