А аз пък дълги години не можех да проумея текста на една песен:
" Отвори ми- нося тишина. Зная тайни, пликче за жените!
Стара планина беше "Стара пелена".
И до преди да започна да разбирам от коли, "пулоската", беше абсолютна загадка за мен.
"Режисьорнадублажа" виждам, че не е било само при мен. :)

freja,

И аз смятах, че е има някаква странна професия в телевизията, но си мислех, че е "режисьор на облажа" и коментирах с деца в училище, че това е човека, който храни другите, докато работят. 😁

Разби ме тая тема... Толкова много неща съм забравила...
Но се разпознах в следните категории: "По света Юнас", "Режисьорна дублажа" и "Макси Мориц", пък на Зайо-Байо като вид роднински връзки как се смях, не е истина... 😁

Ще споделя накратко две по-отличителни работи: от по-прозаичен характер това, че като дете съм имала в речника си думичката "подмост". Тоест, при минаване под мост, надлез се извърва преминаване "по подмоста" (движим се към подмоста).
От родителите ми знам, явно голям смях са се смяли за моя сметка. 😠

В по-скорошни дни, дъщеря ми тъкмо беше почнала да проговаря английски що годе смислено, учат в у-ще песнички, думи... лее се един ден нещо от телевизора и дъщеря ми подскача: Mama, mama, I know this song! This is "Ба-ба пля-чи" чувам аз и падам под масата......... за всеки случая питах 5-6 пъти, изтървах да обърна внимание на какво реагира... много мислихме и коментирахме вкъщи коя е тая песен и за коя ли баба, която ще да ридае.
След някое време ни се избистри... че песента била Baa-baa Black Sheep ("Бее-бее черна овчице", така да го оформя) 🙂

Дано и следното се счете за релевантно, но сме имали много билингвистични изцепки вкъщи... пак приумица на дъщерята - бонбонки Еминем. (M'n'M) 🤣

И сега един интимен спомен, който може и да не успея да пресъздам особено хвърковато, но инат ми не пречи да се опитам. :)
Вкъщи цинизми не помня да са се употребявали, обаче се ползваха няколко нарицателни епитета и етикета, в търсенето на чието значение и контекст изкарах дълги години... докато разшифровам например "каиш" - използван от баща ми като синоним за маце, за засукана мадама, хубава жена (обикновено - млада). ;)
Пробвах няколко пъти да вкарам думата в горецитирания контекст - мина номерът, имаше смях, някак си - поощрителен, макар на думи да беше обратното. 😏
И така до момента, в който, след упорито слушане и ослушване не можах да намеря реципрочния етикет за хубав, привлекателен мъж... освен само едно нещо - педал (все е имало случай към някого да се адресира, в крайна сметка, имахме и не много обични съседи, роднини). :)
Веднъж си позволих само да пробвам и получиш шамар зад врата... 🤬

За първи път ще пиша в "detstvoto" - и то в тази мила и весела тема.
Като малка имах комплект кубчета - от пластмаса, с форма на триъгълници и трапеци, разноцветни. Много обичах да си ги редя, докато нашите гледаха "По света Ю нас". И винаги когато в новините споменеха "Съединените щати" се чудех как познаваха че съм "съединила" кубчетата. Дори в първите години в училище като чуех "Съединени щати" си представях цветните кубчета...

Ох, без да искам изтрих коментара си от вчера, тръгвайки да прибавям още неща, които се сетих. Там бях писала, че съм чувала и аз "думите сади" в песента на С. Кацарова и В. Найденов. Че съм питала как е по-правилно да се казва: Трендафилка Немска или Трендафил Канемска. Че и аз се чудя, че не е Ташунко Сапа, след като си го знаехме като Винету и Ташунко. И че в прогнозата за времето съм чувала "районена София" (вместо "района на София") и съм се чудела защо така й викат. И че съм чувала, че ще духа "слаб ДОУМЕРЕН (една дума) северозападен вятър".
А това, което исках да добавя е:
Като малка мислех, че се казва Витош и че хората просто членуват името на планината, като казват, че "отиват на Витоша".
От друга страна мислех, че се казва "таксито". Явно някой път съм чула, че "таксито ни чака" и съответно по-късно съм го членувала като "такситото".
А помните ли филмчето за джуджето Хаяско, което гледахме, като бяхме детско-градинчета? И по-интересно: помните ли как се казваше другарчето му? Казваше се Пишпунта, но всички деца от детската градина го чувахме като Пишкунта.
А майка ми каза, че някога е мислела, че Лили Иванова пее "неингостомаен" и много се е чудела какво значи тази дума. По-късно е разбрала, че иде реч за "неин гост омаен". 🙂

Мили другарчета, сетих се още нещо. Като малка си мислех, че филмовият фестивал се казва Карло Вивари (явно съм решила, че е някой Карло с фамилия Вивари), вместо Карлови Вари. 😄

Кити,
и аз се сетих за нещо, което наскоро се подсетих. Това са писателите Илф и Петров, които си мислех за един писател Илфи Петров и го смятах за българин... Ха-ха. За другите си обърквации вече съм споменал в предишните си коментари.

Мили другарчета, още нещо се сетих, то тази тема си е неизчерпаема. Нали знаете песента на Искра Радева и Михаил Белчев: "Добри познати". В нея, когато пеят за устните, казват: "Дружески да си мълвят". Обаче знаете ли аз как го чувах: "Вражески вести мълвят". 😁

И докато съм в тази тема, сестра ми години наред изговаряше "междучасТие" - и не само не се отучи, ами го предаде и на сина си - сега цялата фамилия ги поправяме 🤣

Хайде и аз да разкажа за едни мои детски заблуди, свързани с една прекрасна българска песен. Много я пускаха по радиото и в телевизионната класация по Българската Телевизия. Слушаш, слушах и все недоумявах как така човека хем живее на последния етаж, хем в една МАЗА НА точно под звездите... Ми то от мазата не могат да се видят звездите! Явно проблема е бил в някаква сбъркана архитектура... Виж при хазяйката нещата бяха различни... Така я е карало жената... Не стига, че идва рано с виенска кифла и с каничка кафе, ами вместо да попита тя за МАМА, ще се усмихне и ще пита спахте ли добре... Как така няма да пита за мама? Трябваше да минат няколко години, та да разбера, че ставало въпрос за някакъв си наем!

Поздравявам ви с тази любима песен!

Детето ми разказа днес какво са научили по английски:

"-Line up please!".

Цяла вечер го повтаряше заради това което се чуваше при "прононсиейшъна" 😁

По повод предстоящия национален празник ви поздравявам с една моя детска заблуда от революционните песни:

"стръбазове" това са вид братя, които са се изпокрили в бъзовите храсти наоколо и юнака на коня ги вика.

Хихихи.

А в същата песен аз чувах, че се пее за "робство и тираБство".

Поздравявам и аз всички другарчета и с Баба Марта и с националния ни празник 3-ти март.

Хехе, пиша 2 години след последния коментар по тази любима тема (за която се чудя, дали да не я извадя отново отпред на главна страница...)

И пак е във връзка с националния ни празник 😉 Ще ви задам една малка питанка - защо моето дете си мисли (и то съвсем логично), че Рила и Пирин са реки? 😉 Може би и някои от нас са били стигнали до същия извод като деца Сещате ли се защо? 😉

Иси, не мога и не мога да измисля защо Дари смята, че Рила и Пирин са реки. Разкрий загадката, моля те.

Опааа, сетих се!

"Когато гледам планините

и слушам да шумят реките,

в шума на Рила и Пирина

аз чувам моята Родина"

Високии, синиии, планиниии, ля-ля-ля, ляяя-ля-ля, ляляааа

Вярно, бе, Наде! И аз много обичам "Високи сини планини", ама някакси не можах да включа.

Аз пък се чудех що ще тази пустиня насред Рила - Ив. Вазов - "Великата Рилска пустиня". А и къде се намира - представях си я в някакъв огромен дол.

Съвсем точно, Наде - от "Високи сини планини" -

"... и слушам да шумят реките,

в шума на Рила и Пирина

аз чувам моята Родина" 😄

После пък обяснявах какво значи да шумят планините

В тази връзка се сетих (забравих дали сме коментирали), че като малка се чудех какъв цвят са планините - високи СИНИ планини или наш'те планини ЗЕЛЕНИ 😉