Привет пак от мен!

Разглеждайки списъците с изгубените вещи  в сайта прочетох, че mia.yaneva търси треперушки. Веднага откликвам на нейното търсене и публикувам моите треперушки. Те ми бяха много удобни и много се гордеех с тези си първи обици. Никога няма да забравя как ми продупчиха ушите и как на първо време ми сложиха конче, за да не се възпали ушенцето. След това дойдоха и златните треперушки, направени от чисто българско злато, да отбележа. Те светеха силно като грееше слънце и при всеки вятър потрепваха сладко.

 

 

Ах, на колко снимки от моите детски рождени дни присъстват и те... Колко радост, че имам и аз обици и че вече съм голяма и мога да нося обици. Оттогава минаха години, обиците си сменям редовно, но от носталгия по отминалото време си отварям кутийката с треперушките и си ги гледам.

 

 

Между другото имам спомен, че съществуваха и сребърни треперушки, виждала съм ги на ушите на някои възрастни жени, а имаше и едни други обици, които приличаха на треперушки, но без колелцето отдолу и бяха едни такива като за по-големи каки, наречени днес тинейджърки.

Някой дали си спомня за тях?


Допълнено от freja:
Да покажа треперушките в различните им разновидности и в близък план...

Тези са като на milkulini и красяха ушичките на сестра ми:


Моите се различаваха основно по това, че вместо топченца, имаха сърчица:

Носех ги постоянно... до деня, в който установих, че харесвам сребро, а не злато.

Майка пък носеше треперушки без... треперушки:


Носеше ги постоянно, с изключение на високосните години.

А баба имаше едни, които като малка мислех за сребърни; всъщност не са сребърни, не зная от какъв метал са: