Главна » Разни - безобразни » Единство, творчество, красота » Листо и дете
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2026 (2)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Листо и дете
7-10-2008, 17:44 | Автор: freja | Категория: Разни - безобразни / Единство, творчество, красота
Есен е. Ние сме вече второкласници, знаем да четем и пишем. Другарката Дачева ни дава домашна: съчинение за този тъжен сезон. Отварям тетрадката. Това е първата ни домашна работа за годината. Първият лист ме гледа празно. На първия ред слагам заглавието:
 
 
листо и дете
(съчинение)
 
 
Гледам пожълтялата бреза пред прозореца и мисля. Гледам брезата, а си представям дърво с огромни листа. Падащи. Плачещо дърво.
Мразя я тази есен!
Премервам два пръста навътре от полето и моята история лека-полека запълва листа:
 
 
   Край улицата стоеше самотно дърво с едно-единствено листо в клоните. По улицата мина малко дете и се спря под дървото. Детето попита:
  - Къде са другите листа? Защо си само? Защо си пожълтяло?
   - Това е цяла история - каза листото.
   - Разкажи ми я! - помоли детето.
   - Добре, ще ти я разкажа:
   "Ние бяхме много братя. Всички бяхме облечени в зелени дрехи. Но вчера мина една жена, която носеше бои и четка. Тя боядиса всички листа в жълто. Жената си отиде, а след нея дойде вятърът. Той обрули другите листа. Самò се чудя: как успях да се задържа в клоните? Дървото сякаш плачеше със златни съл..."
   Тук листото спря, отрони се и бавно падна в протегнатите ръце на детето.
 
 
Есен е. В началния клас на гимназията съм. Изписаната ми тетрадка за домашна работа по родна реч от втори клас още си стои в шкафа. Упорито отказвам да я предам за вторични суровини. Обичам да си я разглеждам и да се радвам на онова мастиленочервено "Браво!" под съчинението на първа страница.
 
Есен е. Осмата есен от 21-ви век. Ровя в шкафа и не мога да си спомня в кой точно момент между подготвителен клас и днес ме е обзел унищожителният мерак да го разчистя...
ЕТИКЕТИ: Листо, Единство, творчество, красота
  • Последна редакция: 7-10-2008, 17:44
  • Страницата е видяна: 3 415 пъти
  • ID на статията: 753
  • Брой коментари: 7 коментара
  • Версия за печат: отпечатай
Добави във Facebook Добави в Google Buzz Добави в Delicious Добави във FriendFeed Добави в Lubimi.com Добави в Svejo.net
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: beboran (7 октомври 2008 20:34)
Много хубаво...



--------------------
Аз съм едно порастнало дете. :-)
 
 
№2 от: pepino (7 октомври 2008 23:37)
😄 "Браво!" и от мен.
 
 
№3 от: furious_kid (8 октомври 2008 11:17)
... и понеже напълно го заслужаваш, (а и за да не ти липсва в тетрадката) голя-а-а-а-амо "БРАВО" и от мен! nomer1

Разглеждай често и тази страница!

А аз отсега, когато прочета такива хубави думи като тези, като прекрасните живи картинки на FILIPOVAELI, на  DONADDT, на НАДЯ...  започвам да действам с всички деца около мен по стария партизански принцип на позива:
"Прочети и предай другиму!"
Също така смятам да поговоря със свои познати начални учители... Нека и те си поприпомнят детството, докато четат, защото това съкровище не бива да се губи!
 
 
№4 от: Надя (8 октомври 2008 13:32)
Цветен разказ, малко тъжен обаче, като всяка есен. Браво Ферйа, точно навреме, нооо за мен есента е преди всичко аромати - на изгнилите листа, на грозде, на ябълки, на пушек и на мокро. Обожавам есенните аромати 😉 В разказа има обаче и една малка червена лампичка - за изхвърлените спомени, точно в целта мило ми другарче!! ok2

 
 
№5 от: isi (8 октомври 2008 16:21)

И аз искам да похваля малката Freja и да и нарисувам на листа едно запълнено червено знаменце! То беше за първолаците, но пък аз специално много му се радвах! Подарявам ти едно такова!
За мен есента изобщо не е тъжен сезон и в това съчинение аз откривам щастлив завършек: какво по-хубаво за едно листо, разказало вече своята история, от това да попадне в протегната детска ръка! 
Точно в началото на есента аз пък исках да ви припомня съчиненията-описания с онези изрази клишета, които свестните учителки се мъчеха всячески да ни отучат да използваме: "Настъпи златна есен! Тя обагри листата на дърветата в червено, кафяво и жълто" и т.н. Следва примерно и нещо за есенния пазар, където предния ден сме били на посещение 😄 Но това е друга тема.
Написах го, просто за да подчертая колко различно и хубаво е съчинението на freja!
А искам да кажа БРАВО и на furious_kid! Определено мисля, че си човек, който  ДЕЙСТВА и променя света окло себе си! Благодаря на всички ви, които ПРАВИТЕ същото!




--------------------
"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"
 
 
№6 от: donaddt (8 октомври 2008 21:06)
На Фрейа изпращам виртуална пчеличка (вижте статията за пчеличките и отличниците, 🙂 ). Колко хубаво, че си запазила тетрадката, read
Иси, като написа за описанията и листата се сетих за стихчето от учебника по немски:
Есента стои на стълбата
и боядисва листата с четка ...

В оригинал:
Der Herbst steht auf der Leiter
und malt die Blaetter an,
ein lustiger Waldarbeiter,
ein froher Malersmann. ... (в учебника има отметка - наизуст, лелеееее).

А освен това през есента си правехме букети от листа. Ставаха много красиви.


 
 
№7 от: freja (8 ноември 2008 03:23)
Всъщност, donaddt,  пазя си тетрадката... но само в спомените... Разчистила съм я, за съжаление... podsmruk
А съчинението го пазя в една друга тетрадка, голям формат, озаглавена "Стихотворения и разкази". Там преписвах на чисто избрани свои "произведения" от 1-ви до 6-ти клас, защото - освен всичко останало - исках да стана и писател/поет...xaxa2 Та от Голямата тетрадка го преписах.

Благодаря на всички ви!printzesa2
 
 
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


  
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Най-любимия празник?