Това ми напомня на един епизод от филма "Вчера". Колко грозно им пребъркваха джобовете на момчетата за да търсят едни 20 лв.

Ами, добре е направил баща ти, ама и вие сте били по-големи.
На мен учителка ми е разказвала един грозен случай, използвам темата за да го споделя. 
Някъде по това време октомври-ноември,средата на 70-те, класната на едни първолаци намерила в кошчето в тоалетната детски наакани долни гащи. Специално споменавам времето, за да е ясно, че децата са били облечени с топли и дебели дрехи. Що за мисъл е имала тази жена до ден днешен се чудя, че е отнесла гащите в клас и е питала пред всички чии са ...
Някое детенце се е изпуснало - ясно, ама се е оправило само, както е могло и дори не я е притеснило с проблема си. 
Да не мислите, че учителката е спряла! Проверила ги е едно по едно в клас за да види кое е без гащи - т.е. едно дете е било смразено от срам и страх, щедро гарнирани с публично порицание, да не говорим, че сигурно вече е било прежулено от вълнения панталон на голо. 
Не познавам нито детето, нито "умната" му класна, но в мен тази чужда история е оставила отпечатък завинаги.    

Аз това вече съм го споделяла, но пак ще си кажа как ме увдомиха, че не мога да пея.
Репетирахме за някакво празненство и конкурс между класовете, класната на пианото, класа пее. Бях втори клас. По едно време другарката застана пред класа, извика ме и:
"Ти си била, чудя се аз кой грачи толкова фалшиво, тръгвай си!"
Е, няма нужда да казвам, че излязох разплакана от стаята. Добре де, не мога да пея, ама трябваше ли така пред всички да ми го кажат.
За утешение ми дадоха да рецитирам стихове между песните, поне в това ме биваше, взехме и наградата. Само че никога няма да забравя момента с разобличаването на "фалшивото грачене".

Zaharisa, не мога да си представя по- голямо унижение за едно първолаче, което на всичкото отгоре е съумяло да излезе от ситуацията, докато не се е намесил онзи змей или т.нар учителка.
А относно "граченето", аз съм пълен музикален инвалид и по този повод най-мразех часовете по пеене  да не би другарката да ни кара да пеем по отделно. Целия клас в хор се деянеше, обаче за мой ужас веднъж ме "заловиха", че само си отварям устата. Другарката ме изкара пред всички и каза "Ха сега да те видя, тука пред всички!Пей!". Беше доста мъчително за мен , защото изобщо не мога да пея и  нямаше сила, която да ме накара да го направя. Беше доста тягостно, но аз излезнах по-голям инат от нея.
Иначе някъде  във втори или трети клас си спомням доста неприятни сцени с директора на училището, който буквално минаваше да ни чете морал и да ни дава себе си за пример. Беше точно като във филма "Вчера".Обясняваше ни как е гладувал  и е ял само джанки, после се ожесточаваше и щипеше най-червените и сочни бузки и заяваше: "А я се вижте сега на какво сте заприличали". Тогава си мислех, че това е било голямо унижение за притежателите на червените бузки и искрено им съчувствах, че са се докарали дотам но сега като си помисля ме е било срам заради самия другар директор.

Ако питате мене тая учителка с гащите е била за съд!

Сърцето ме заболя от тези истории! И все си мисля за моето дете... Все ги проектирам тези разкази, макар че аз през живота си като че ли съм се разминала с подобни случки... Имала съм все учители, които обратно, поучаваха ни, ако ние бяхме зли, жестоки към някое дете... И които са ми показвали, че   учителството си е призвание. Не може всеки да е учител и то на малки деца. В източната философия има едно вярване, че "Всяко дете е бог в развитие", аз често си го повтарям. А пък скоро срещнах едно изречение някъде, че "Един мъж никога не е толкова висок, отколкото когато се наведе да помогне на дете" и ми се струва, че това трябва да го закачат в стаята на всяка днешна учителка... И не само на полицаите да правят психотестове периодично! Макар че те днес учителите страдат от други работи... Не смеят за нищо да се обадят пред родителите, че и детето да похвалят... Браво на татко ти Катя, ще бъде пример и за нас като днешни родители! Благодаря за споделянето! Но то си е до човека и до родителя, как ми се иска да си мечтая поне за себе си, че ще бъда на висотата на твоя татко...  А има родители... По тоя повод, на родители и учителите, вчера в  детската градина на сина ми бях свидетел на следната случка. 1-ва група, децата са на около 3 години. Влиза майката на едно дете да го вземе и детето пристига леко напишкано. Не знам даже дали леко не се напишка пред нея. Учителката, която го съпровожда казва нещо като: "Е, той сега е пишнал. Няма нищо моето момче, сега ще се оправите с мама." А мама казва: "Пикльо такъв! А-а-а, ти пикльо ли си, бе мамо, а?" Добре, че учителката май беше вече влязла вътре преди тази реплика или й се изнизваше гърба... И това не е 70-те години...

Но пък помня един учител по история, който не ми е преподавал в училище, който ми разказваше колко било хубаво като влезеш в час да строиш учениците прави между чиновете за добър ден (всички така сме посрещали учителите), да ги държиш прави 15 мин., да връщаш поздрава три пъти или да ги караш да равнят редиците, защото някъде някой е леко кривнал. И колко хубаво ти ставало на душата като ги гледаш да се стягат и притесняват! С такава задоволна физиономия ми го разправяше. И да си кажа честно, аз бях в 11 клас тогава, се чудех защо все пак като съм му ученичка, макар и не в училище, ми ги разправя тия работи... После някой ми каза, че има страни като Турция, където на учител с определен брой години стаж не се позволява да бъде свидетел по дело в съда :) ... А мен са ме гонили от час, че обиждам приятелката си, и то на шега, като й казах лайно... Учителката ме изгони, без да ми напише отсъствие като каза, че не е важно какво ще науча от биологията, а да се науча, че човек не се държи така към друг човек... А друга учителка ме извади от час да си изям сандвича от междучасието, който си скрих под чина от срам, за да не изстине... И такива случки ми се стурав учат децата на много повече от оная възпитателка с гащите!

С гордост бих дала това определение за някои от момчетата в сайта!
Е, има и такива за догодина )))

По мое време в училището сякаш се поощряваше потъпкването на достойнството на децата. Вече разказах в друг мой коментар как един учител ни мереше с пръстите си дължината на престилките. Освен това минаваха с една голяма ножица и режеха кичури коса на момичетата, които не са подстригани късо, според правилата - да не стърчи нищо под ушите. Имаше изключение за дългите коси, но това се решаваше от учителя според настроението му. Няма да забравя как плака едно момиче, като я лишиха от хубавите и руси плитки.