> Единство, творчество, красота > Листо и дете

Листо и дете


7-10-2008, 17:44. : freja
Есен е. Ние сме вече второкласници, знаем да четем и пишем. Другарката Дачева ни дава домашна: съчинение за този тъжен сезон. Отварям тетрадката. Това е първата ни домашна работа за годината. Първият лист ме гледа празно. На първия ред слагам заглавието:
 
 
листо и дете
(съчинение)
 
 
Гледам пожълтялата бреза пред прозореца и мисля. Гледам брезата, а си представям дърво с огромни листа. Падащи. Плачещо дърво.
Мразя я тази есен!
Премервам два пръста навътре от полето и моята история лека-полека запълва листа:
 
 
   Край улицата стоеше самотно дърво с едно-единствено листо в клоните. По улицата мина малко дете и се спря под дървото. Детето попита:
  - Къде са другите листа? Защо си само? Защо си пожълтяло?
   - Това е цяла история - каза листото.
   - Разкажи ми я! - помоли детето.
   - Добре, ще ти я разкажа:
   "Ние бяхме много братя. Всички бяхме облечени в зелени дрехи. Но вчера мина една жена, която носеше бои и четка. Тя боядиса всички листа в жълто. Жената си отиде, а след нея дойде вятърът. Той обрули другите листа. Самò се чудя: как успях да се задържа в клоните? Дървото сякаш плачеше със златни съл..."
   Тук листото спря, отрони се и бавно падна в протегнатите ръце на детето.
 
 
Есен е. В началния клас на гимназията съм. Изписаната ми тетрадка за домашна работа по родна реч от втори клас още си стои в шкафа. Упорито отказвам да я предам за вторични суровини. Обичам да си я разглеждам и да се радвам на онова мастиленочервено "Браво!" под съчинението на първа страница.
 
Есен е. Осмата есен от 21-ви век. Ровя в шкафа и не мога да си спомня в кой точно момент между подготвителен клас и днес ме е обзел унищожителният мерак да го разчистя...