Нека отново си припомним за вещите, техниката и електроуредите за бита от нашето детство. Като начало нека започенм с корекомските, онези които понякога ни караха да се чувстваме като братчетата на Гаврош зад витрините:

Едно време дрехите не си ги купувахме готови от магазина, а ни ги шиеха шивачки. Имам някакви бледи спомени за магазини, в които имаше и готови дрехи (конфекция се казваше - не знам дали този термин е още в употреба), но те бяха някакви ужасни - по-скоро нещо като работни дрехи, и общо взето всеки ходеше на шивач. Значи, купуваш си плат от магазина, избираш си модел - имаше разни модни списания - спомням си "Лада", "Жената днес", или просто описваш на шивача какво искаш, той ти взема мярка - талия, ханш, дължина на ръкава, нали... после първа проба, втора проба, и - voila, нова рокля! Пробите бяха ужасно отегчително нещо - стоиш прав, без да мърдаш, а шивачката набожда разни карфици тук и там по теб, отбелязва нещо с креда по плата... аз открай време не мога да стоя дълго права и редовно ми прилошаваше...

Нека ви представя една "колекция" от кибрити... Преди време - към септември - един приятел на НД ми изпрати по пощата няколко снимки на една особена "колекция" кибрити, юбилейно издание по случай 100 годишнината от Освобождението на България. За съжаление - понеже аз съм най-най-разсеяния админ на света: 1. Изобщо забравих да ги публикувам. 2. Нещо ми стана с пощата и хич не мога да открия кое е това приятелче на НД, та поне с благодарност за дум спомена името. 3. Е, все пак днес ги открих "забутани" в една папка.

Лично за мен това нещо носи силна сантиментална стойност: беше време когато събирах кибрити (имаше около 100-200) и между тях се намираха две-три подобни колекции в кутии. Много си ги обичах. Къде ли се дянаха? Как само си изоставяме хобтата, значи!

П.П. Много моля, човекът който ми ги прати да се обади - поне справедливо да му кажа едно "Благодаря!" :)

Привет отново големи, малки и още по-малки момичета и момчета. 🖐️ Лятото и морето отдавна отминаха, вече дойде Баба Зима и вместо загадки за морски курорти е време да се приберем по родните градчета и да си спомним на какво се возехме.

ДИГЕДАГСИТЕ ПО МИСИСИПИ - ЧАСТ 1

"ОСТРОВЪТ НА ПИРАТИТЕ"

Мили другарчета,

Ще ви разкажа нещо от началото на 80-те години. Тогава ходех на детска градина и страшно я мразех, защото трябваше да се яде.

Мили другарчета,

Здравейте, приятели!

Много отдавна не съм писала тук (което обаче не означава, че не следя случващото се в махалата). И ето че днес намерих малко време и реших да ви спретна малък музикален поздрав. Всеки от нас може да посочи песни, които свързва с определени моменти от живота си. И тъй като е понеделник сутрин, реших да ви пусна три песни, които свързвам с ранното ставане.

Като ученичка нямах особени проблеми нито със съня, нито със ставането сутрин. Докато ходех на градина обаче, нещата стояха по друг начин, особено през зимата. Нощите ми се струваха непоносимо дълги. Будех се по малките часове и бутах мама (креватчето ми беше до спалнята на нашите), за да я питам „Мамо, още дълго ли ще спим?“ А като дойдеше време за ставане, нашите ставаха първи и пускаха радиото, за да се събудим с брат ми по възможно най-приятния начин. И от онези тъмни зимни утрини в съзнанието ми са останали три песни. Защо точно три? Не знам, явно тези са се въртели най-често по радиото рано сутрин. Така или иначе обаче, има три песни, които и до ден-днешен свързвам с ранно ставане... по възможно най-приятния начин.

Мили другарчета, аз продължавам с лятната морска фоторазходка 🌞 Някои снимки сами говорят за себе си, други отново ще ги задам като загадка 😎

Тази вечер в киносалона на Нашето Детство ще видите филма от 1982 г. „Отцы и деды“. 😏