"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
По времето на татковците ни сборникът с песни се е наричал песнопойка и е изглеждал ето така:
(...)
По наше време песнопойката вече се наричаше тефтерчето с песните и не се купуваше от книжарниците, а всеки сам си го съставяше. Ето два момента от моето:
(...)
И нали знаете – допълвайте и вие списъците, да си направим голяма песнопойка!
ЧЕЛИК е една клечка, дълга около двайсет сантимера. С една пръчка го удряш отдолу и то хвърчи. На около тридесет-четиридесет метра от него стои друго момче, който гледа да удари летящата пръчка. Ако успее си разменят местата, ако не почват отново. КЛЕНЗА - играе се като челик, но клечката е скосена от двата края.
КОКЪЛЧЕ - като дойде Гергьовден и заколят агнето, се вземат кокълчетата от предните крака на агнето. То е като зар - всяка страна както се падне означава нещо, самун, цар, роб.
ГОРИ ГОРИ КЪРПА - събират са момичета, момчета, сядат на на земята на колело, ама никой да не се обръща назад и едно от децата, което са го избрали преди това, с кърпата в ръка бяга, обикаля кръга. Всички пеят "Гори-гори кърпа, кучето я дърпа." И детето като бяга и се навежда отвреме-навреме, да ги лъжи, уж че пуска кърпата зад някого, като я пусне кърпичката зад някого, той трябва да се усети и да хукне да бяга около кръга. И двамата бягат и който стигне пръв до мястото - сяда на земята, а другия пак почва да обикаля около кръга.
ДАЙ БАБО ОГЪНЧЕ - опирате пръстите на двете ръце, приятеля с пръст посочва всеки един пръст и се катери като по стъпала. Казва - "Дай, бабо, огънче", а ти - "Не мога, върви по-нагоре". После на следващите два пръста пак - "Дай, бабо, огънче" и като стигне до горе, дето са ти палците и показалците, ти отвръщащ - "Влез и си земи." "- Ами да не ме ухапе кучето?" "- А, няма го кучето, няма го, то е с попа на нивата." "- Ами, това черното там долу какво е?" "- Това е на попа капата. Влез, влез!" Детето си вкарва ръчичката между палците и показалците и ти му сграбчваш ръката, казваш "Ау, ау!", и го плашиш.
Пухтим нагоре по сълбите. Още съвсем малко остава. Внимаваме да се придвижваме по-тихо, да не ни усети бабата от осмия...
Винаги ни усеща, когато минаваме покрай вратата й. Мисля си, че по цял ден слухти и дебне за малки деца, запътили се към покрива на блока. Оплаква се на другите баби, че постоянно топуркаме горе и даже твърди, че таванът й е прогнил и някой ден ще паднем с него право на главата й.
О, музо, възпей оня съзидателен гняв на всички знайни и незнайни лелки, съседки, пенсионерки и пр. стожери на нашето праволинейно поведение и превъзпитание.
Беше величествена жена, поне на мен тогава ми изгеждаше огромна, след години, като я видях си беше с най-обикновен размер. Живееше, за мое нещастие, на 5ия етаж, точно над нас трите. Леля Недка, брррр, даже самото и споменаване днес ме кара да потръпвам. Беше пенсионирана по-рано по някаква причина и по цял ден си стоеше у дома с една едничка цел, според мен, да тормози всички деца и да ги дебне. За да си я представите по добре, само си спомнете за другарката Теменугова.
Тази леля Недка имаше май някакъв списък с правила за държание на подрастващите и непрекъснато следеше дали ние се съобразяваме с него. Пфуу, къде ти, ама как от 2 до 4 да пазим тишина, та тогава и трите се прибирахме от училище, сядахме на постелките пред вратите на трите апартамента и започвахме да си разказваме деня една на друга, разбира се, всичко придружено с много смях и възклицания. ...
Кадрите, които ще видите, са уникални. Това е запис от конгрес на КПСС от 1977 г. Група руски пионери поздравяват делегатите на конгреса с т.н. поетичен монтаж. Моля, ако някой не хареса нещо в записа, да се въздържа от язвителни коментари. Припомняме си детството, нищо повече
С малко закъснение и специално заeli (както и за всички онези, които не се депресират от думата "манифестация" 😏 ) представям малко снимки от тазгодишния Празник на буквите в Бургас:
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
