|

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Ноември 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Все пак да отбележа, че това е статия - поздрав от 17.09.2008г. 😏
Най-специален поздрав за Надя!
Поздрав за всички скрити-покрити именици!
(Знам, че тук има поне още една Надя! 😏 )
Поздрав и за един татко, тук при нас, и неговата малка Вяра - на мама и тако голямата вяра!
Поздрав за всички жители и гости на София, а естествено и за всички онези, за които София е "този град, във който аз съм роден" 😏
Поздрав и за всички вас, които имате нужда от надежда, а и за всички вас, които имате надежда в изобилие!
А на мен лично тази песен ми е от най-обичните и скъпоценни песни, защото когато завършвахме училище, в последния ни час заедно, любимата ни учителка по математика просто каза: "Искам да ви изпея една песен!" Седна най-отзад, на последния чин, и ни изпя "...Надежда! Надежда за всички!"
Тогава за първи път открих, че вече не съм дете и на мен страшно много ми ТРЯБВА надежда! Децата обикновено я имат в изобилие и така ТРЯБВА да е!
(целият текст в продължението)
|
|
|
|
Носните кърпи от плат бяха истинска красота. Имаха различни цветове, картинки, бродерии. Деляха се на мъжки, дамски и детски. Кърпите съвсем не бяха само за нос. С някои от тях завивах по-малките си кукли, когато ги слагах да спят. В други грижливо увивах ценни за мен неща. На тях се научих и да гладя, и със старание го правех всяка неделя вечер, преди гладенето да се превърне в досада.

|
|
|
|
Както е видно от заглавието, тези играчки са руски. И се движат. Навива им се пружинката с вълшебното ключе и те после бръмчат наляво - надясно или пресъздават друго движение.
|
|
|
|
|
В трети клас изявих желание да уча немски език. Родителите ми никога не са ме спирали да уча или посещавам нещо и ме записаха в кварталното читалище. Платиха таксата, купиха учебник, тетрадка, бележник и така два пъти в седмицата посещавах читалището. Там изкарах 4 години - от 3 до 6 клас, като изучих от 1 до 4 курс немски език. От немската азбука през по-лесните до много трудни уроци. Бяхме почти постоянна компания. Освен уроците за всеки празник надписвах на родителите ми картичка на немски език, а покрай Нова година имахме тържество в салона на читалището. Запазила съм учебниците за 2,3 и 4 курс. И някои други изненади. 
|
|
|
|
|
Една песничка и едно филмче с чудесно послание!
Според мен точно на място и точно навреме!
Щракнете върху червения текст за да видите една от сериите на "Приключения Кота Леопольда" ( "Приключенията на Котарака Леополд"). Тя започва с тази хубава песничка!
Если добрый ты
(целият текст - в продължението)
...........
Слышно как звенят в небе высоко
Солнечных лучей струны,
Если добрый ты, то всегда легко,
А когда наоборот - трудно.
Если добрый ты, то всегда легко,
А когда наоборот - трудно.
..........
|
|
|
|
|
Имам идея,надявам се да ви хареса и да се включите!
Всеки да напише как се казва,къде е роден,кога е роден и къде живее в момента... Мисля че ще бъде интересно ,току виж се оказало, че имаме познати на сайта - я съученици, я съдетскоградинници (тая дума сама си я измислих) :-)
|
|
|
|
|
Открехнах вратата на моите спомени, тази, която все не се затваря... Тази, която ме държи още млада ... Тази, която никой не би искал да затвори... някога.
И там ги видях - моите спомени (извинявам се, че крада от един човек, който ми беше много близък преди десетки години и за когото съжалявам, че животът ни раздели) "да ми махат с ръка - хубави или лоши, но все пак МОИТЕ спомени". Видях детето, което все още е живо, видях прашните, но свободни от коли улици, видях кестените на София, видях децата, с които играехме на народна топка, видях децата, с които на село газехме в реката и "ловяхме" риба, видях училището и съучениците, видях баскетболния кош, видях Сънчо и мечтите си .... Видях детството си....
|
|
|
|
Здравейте, отново!
Предлагам преструктуриране на категориите на сайта, с цел да стане по-лесено намирането на статии. В продължението - конкретен план за раздели и под-раздели.
Моля, дайте своите предложения - да направим "Нашето детство" по ваш вкус 🙂
|
|
|
|
Що за сграда беше това? 😄
|
|
|
|
|
Занималнята се възприемаше по-скоро като позорен стълб. Особено ако
посещаването й беше препоръчано от класния ръководител. Макар че имаше
и разни елементи като мен, които я посещаваха по желание, пък причините
всъщност бяха други.
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Любимия ви учител преподаваше по:
|
|
|