Тогава нямаше интернет, нямаше форуми за всеки дребен проблем, нямаше кулинарни сайтове. Съвети нашите родители  получаваха  от колежката или от комшията, от списанията или от телевизионните предавания, както и от тефтерите и практическия опит на поколения назад в семейството. Това се отнасяше  за манджите и за тортите, за болежките и за лековете за тях, за гледането на бебе и за проблемите с юношите, за модните кройки и за актуалните прически, за лепенето на тапети и за лежането под Москвича пред блока. 😄   Съветите обаче се съдържаха и в няколкото книги, издадени за тази цел, които формираха правилното модерно поведение на съвременния българин! Издателствата бяха "Техника", "Медицина и физкултура", "Земиздат", за други  - вие кажете. Днес сме заляти с такъв тип литература, въпреки наличието на всемогъщия и всезнаещ Интернет. 😏 Взаимоизключващи се съвети - колкото щеш! Както ти е изгодно - така е правилно, все ще го пише някъде!

Ето някои от помощните книги на нашите родители, задължителни за всяко младо семейство, които не е много ясно доколко и дали въобще са били ползвани 😏

Представям ви любимата си песен от детството.
"Албертино" на Анита Хегерланд! 👏 👏 👏

04-albertino.mp3 [5.37 Mb] (сваляния: 374)

Специален поздрав за всички елфи, орки, хобити, магьосници, джуджета и всякакви други вълшебни създания, регистрирани на сайта ни!

И за всички човеци - също.

Позволих си да изнеса един днешен коментар на Чудака от 6б в отделна статия. Първо, защото много ми хареса и второ, за да му се отдаде нужното внимание и коментари. (И трето, защото съм админ, но вие това си го знаете.)

 

Freja ми припомни колко приятно беше някоя приятелка да ти гледа на карти. Картите, обърнати,  се подреждат по специален начин, като трябва съответно да се намислят три приятелки и трима приятели.  По средата се слага някоя от дамите, която е с лицевата си страна и представлява самата теб. С това започва истинското ГЛЕДАНЕ. Преди да обърне първата карта, гледачката те пита: "Намисли ли си първата приятелка? Може да не ми я казваш!" Това последното придаваше тайнственост и тежест на заниманието. След това обръща картата и ти разяснява какво те чака в отношението с въпросната: ако е дама, те пита: "Тя такава ли е? " Това почти винаги налага отрицателен отговор, тъй като шансът да е нещо друго, освен дама пика по нашите географски ширини не е много голям. Изводът е: "Значи тя си има такава приятелка!" Тук следва малко творчество от страна на на гледачката: "тази третата ще ви скара/трите ще станете много добри приятелки". Ако се паднат спатии - сълзи, пика - мъка, каро - пари (това беше най-безинтересно, понеже беше ясно, че никакви пари не може да ти бъдат доставени от приятелки), купата се тълкуваше така: "Тази приятелка ще те запознае с някакво момче, което ще се влюби в теб или пък ти в него - не мога да кажа кое от двете " Процедурата се повтаря за трите приятелки, след което идва ред на приятелите - тук почти никога не казваш кого си намислила, което много затруднява гледачка в интерпретациите. После идва ред на следните категории - "в училище", "в живота", "в любовта", "в миналото", "в настоящето" и "в бъдещето". Навсякъде едно и също - пари, любов, мъка и сълзи. Така е в живота, няма какво да се прави! Стигаме до момента, в който гледачката предлага да ти даде по-детайлна информация за някои сектори, като постави отгоре още карти. Задава се въпросът: "Кажи сега къде да слагам?" И често следва отговорът: "На първия приятел сложи три...." Когато разбереш, че първо той ще те харесва, после ще ти даде едни пари и накрая много ще плачеш, гледането приключва. Благодариш на гледачката, на което тя ти отвръща: "Айде сега да ми гледаш ти на мен!"