|
В разгара на условно наречените от мен Седмици на Единствения пръстен по една от телевизиите, нямаше как да не сетя за тази книжка. Представям ви "Билбо Бегинс или дотам и обратно" на Дж. Р. Р. Толкин.
Аз я помня вкъщи, откакто... се помня. Е, не точно. Всъщност бях много малка, когато дядо я донесе. Не знам откъде. А може и отникъде да не я е донасял, а просто да е отивал с нея от едната стая в другата. Дядо четеше много книги с приказки (инфантилно, нали?). И "Билбо Бегинс" я забелязах за първи път в неговите ръце. Помня я все такава оръфана, горката...
Че е за оплакване е вярно, но тогава хич не я съжалявах. В началото не й обръщах внимание. Знаех, че е в библиотеката, но не ме привличаше. После, след "Ян Бибиян" (кога се учеше това? 4-5 клас?), започнах подсъзнателно да свързвам двете книги. Заради картинките, то се знае... Освен това, на корицата на "Билбо Бегинс" също се мъдреха едно човече и едно дяволито създание, явно в конфликт помежду си, та аналогията ми с Ян Бибиян беше 100%. Мислех си, че това е нещо като друга книга за него и не исках да я чета. Просто бях убедена, че вътре пише за Ян Бибиян! Или в краен случай - за негов двойник (каквито двойници са Пинокио и Буратино). И какво толкова лошо, ще попитате? Ами на мен "Ян Бибиян" ми навяваше само мрачни представи. За разлика от филма, който ми оцвети малко представата за легендарния Елинпелинов пакостник, книгата я виждах черно-бяла. Но повече черна, отколкото бяла. И си мисля, че всичко се дължи на... илюстрациите! Не ми харесваха и това е! Не ги намирах за красиви. Така, същия почерк откривах и в "Билбо Бегинс". Не знам дали хуожничката е една и съща - Олга Паскалева. Не мога и да проверя, защото моят Билбо е наистина в окаяно състояние - освен, че му липсват повече от 20 страници по средата, той си няма нито заглавна страница, нито съдържание, нито някакви листи, на които да пише каквато и да било информация за изданието. Затова - по мои собствени проучвания - мога само да предполагам, че настоящата статия е посветена на:
"Билбо Бегинс или дотам и обратно"
Автор: Джон Роналд Руел Толкин
Превод: Красимира Тодорова, Асен Тодоров (?)
Издателство: "Народна младеж"
Издание: Второ - 1979 (или първо от 1975?)
Художник: Олга Паскалева (?)
И така си тънеше в забвение "Билбо Бегинс" на горния рафт на библиотеката, и така неусетно изминаха 20-тина години... После - бум на трилогията по кината и някъде между втория и третия филм на леля ви freja нещо й проблесна - това име на тоя Билбо... Сетих се за книгата, измъкнах я от горния рафт и започнах да я чета - с лекота до откъснатите листи, а след тях - с усилия и на пресекулки (явно много съществена част е била унищожена, щом смисълът ми се губеше постоянно...). Така и не успях да я завърша, но някой ден ще се хвана да я реставрирам, че е крайно време да прочета цялата прелюдия към "Властелинът...".
А онези от вас, които не са се отнесли предубедено към Билбо Бегинс и са израснали с него (защото знам, че има такива  ), може би ще си спомнят тези моменти:
От "екстрите" към моя "Билбо" се е запазил единствено послесловът:
И преди да затворя тази книга, ще ви задам една загадка. Който я отгатне - печели специализирана шегичка. Даже две!
Защо Ам-Гъл са нарича Ам-Гъл?
|