"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Животът тогава бе...
телевизор със стабилизатор; игри до тъмно пред блока; ключ на врата; КОРЕКОМ и писма до руско другарче; банани по Нова година и боза от 6 ст...
ПЕСЕН ОТ ДЕТСКИЯ ФИЛМ "ТАЙНАТА НА СНЕЖНАТА КРАЛИЦА"
Тази песничка я пее самия Андерсен (или по-точно актьорът, който играе ролята му). Ако съдим по видеофрагмента, Ханс Кристиян не е чак толкова тъжен, колкото са приказките му. Или пък самите му приказки не са толкова тъжни, колкото ни се струва...
И така: веднъж в старинна Дания/ на един приказен адрес,/ в една една стара сграда...
Знам, че Коледа и коледарите всъщност почти не са част от нашето детство. Може би само дотолкова, доколкото нашите баби и дядовци са ни разказвали за коледните обичаи. Или доколкото родителите ни са си спомняли пред нас своето най-ранно детство. Или пък доколкото сме чели разкази като този.
Може и малко повече от това, но само малко. Останалото не беше разрешено и вече не беше модерно.
Дори децата днес имат повече общо с коледуването, отколкото ние. Ето ги – това са коледарчета от предната Коледа! Справиха се страхотно и ни развълнуваха и зарадваха истински!
И все пак - Чудомир си е част и от нашето детство. А и аз не се сещам за по-детски разказ-описание на обичая и за по-детско съпреживяване на празника!
Посрещайте и вие в идната, предколедна, нощ добри гости, коледари!
23-12-2008, 02:03 | Автор: admin | Категория: Главна
Смятах тази приказка да я публикувам точно на Нова Година. Най-страшната, страшна приказка. Приказка ли? После реших, че това не е добре. Хората не сме различни. Все тъй сме. Стресна ме това - точно пък тогава ли?! Но пък идеята за замисляне си е тук. В мен, в теб, приятелю, приятелко. Прочети, моля, тази стара и нова история. Моля, припомни си я. Написана е от добър човек. Новогодишната приказка, една от малкото, на които трябва да променим края!
Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината
В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единия чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
