Специално за isi:

Първа част:

(...)

"Сурва, весела година..." – цялото звено се е струпало на вратата на поредното другарче и всеки пионер суровака всеки член на семейството му... Не помня какво ни даваха в замяна на добрите пожелания, но със сигурност не са били пари. За мен, като звеневи, беше просто задължително присъствието на това мероприятие и съвсем не го намирах за приятно. Така се случваше, че все бяхме втора смяна в уречения ден и обикаляхме домовете по тъмно, стиснали по една суровакница в премръзналите си ръце (къде са ни били ръкавиците?!), в щипещия студ, по заледените улици. А студът и ледът са си кошмар сами по себе си. Като се прибавят към тях и посещенията при разни непознати, съчетани с ужасно срамежливата ми личност в определени случаи, се получаваше едно "Ох, кога ще свърши всичко!..." – казано наум, разбира се – един звеневи не може да изрича гласно подобни бунтарски мисли.

Толкова за пионерските ми сурвакарски спомени, всъщност исках да разкажа за чавдарските си такива. За зимата на втори клас, когато в града ни обявиха междуучилищен конкурс за най-хубава суровакница.

Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година,
до година, до амина!