Когато зачетох статията на Митака, покрай реално недооценените Куо, се присетих за забавните програми от ГДР "Шарено котле ". Бях им голям фен и сякаш някъде там за пръв път видях Сузи Куатро и Крис Нормън. Нещото, което сега слушам по радио точката :)) в "Любими до болка" на Томата и неволно си припявам, тогава ме изпълваше с огромен кеф на момче, жадно за рок... силно казано рок... Но миналото е чужда територия, там нещата стават по различен начин, примерно :)). Но сякаш беше вчера - хола, новия "Електрон ", който баща ми домъкна до 6-я етаж с чичо Христо, бивш миньор, и церемонията по настройка на антената - баща ми горе, върти антената, а ние от терасата му викаме: "Така е добре... не, не, развали се картината... а, задръж така... ". И... нахлуха и Смоуки и Студио Хикс и европейското по футбол в Италия, апартаментната култура на 70-те/началото на 80-те - да се събираме половината вход в къщи да гледаме мачовете... След това Испания'82 - Роси срещу Аржентина и Бразилия, а Германия и Австрия срещу Алжир на Белуми. Така се върнах години назад и виждам, че статуквото е такова, каквото го обичам. Единствено все още ме е яд, че съм изтървал онова "Шарено котле ", в което е пял и Гойко Митич, но там нещата стават по различен начин. The Past is a foreign country, they do the things differently there... Апропо Сузи Куатро беше екстремно секси в кожените си панталони :)))

П.П.
А в една от онези Новогодишни програми истински фурор направиха Рубетс, а по-късно и Вулкано със Супермен, имаше и някакви странни типове, дето правиха кавъри на Бийтълз, Ботълс... but they do the things differently there...