На тази дата преди 12 години изгубихме един от най талантливите и харизматични прердставители на българския рок. Бате Гошо. Едно момче което никога не искаше да порасне, което ни вдъхновяваше бунтарски. Проповядваше да пием бира, да купонясваме, да се обичаме и да слушаме любимата ни музика. (Текста на припева в оргинал е мааалко неприличен за деца и затова не го цитирам) но всички ние си го знаем. Ако беше жив Бате Гошо, през април т.г. щеше да му предстои празнуване на 70 годишен юбилей. Поклон!

Питате ли се защо е тази носталгия по детството? Защо си спомняме с умиление за ваканциите на село? За селският хляб, за домашното квасено мляко, за ароматните плодове и зеленчуци, откъснати токущо от градината? Защо тъгуваме за детските филмчета и драматизации, които можехме да гледаме 1-2 пъти в седмицата? Дори ни е някак мило за онази гадост Гранофурин /от който ми се повръщаше,когато ми мажеха гърлото/. Защо ни се иска да има машина на времето, която да ни върне пак там в 80-те на мин. век /колко страшно звучи-мин.век/...

Като дете бях взела от училищната библиотека книжката "Приказки за тебе" на Константин Константинов с илюстрациите на Анна Тузсузова. Много си харесвах тази книжка и дълго след като я върнах в библиотеката се сещах за нея. И един ден, петнадесетина години по-късно, на една сергия за стари книги я видях - съвсем запазена, пъстра и красива, каквато беше в спомените ми. Разбира се, купих си я, решена никога повече да не се разделям с това късче от детството. И ето че реших да споделя с вас прекрасните картинки. Приятно разглеждане!

Мили другарчета, представям ви сценария за петдесет и пета серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

Поклон пред Светлата му памет!!!

Като стар влак на далечна провинциална гара
Ти ме познаваш добре и знаеш, че когато в ума ми влезе някоя хубава идея, не спя и не ям, докато не я превърна в реалност.
А идеята, която ми дойде в магазина за стари вещи, беше повече от хубава. Още на другия ден отидох при един приятел, който работи в Радиото. Как кое, Националното Радио! Нима ще наричам “Радио" с главно “Р" всички тези “дарик", “ретро", “рок" и разни други бледи подобия на някогашното Радио!
Приятелят ми от Радиото се почуди на молбата ми ( нямаше смисъл да му обяснявам, роден е през 90-те), но ме заведе в залата с аудиофонда. Измъкнахме оттам един куп записи. Исках само предавания, които са звучали през 70-те и 80-те. После работихме до късно в кабинета му, но накрая прехвърлихме цялата “музика" върху три диска. На следващия ден отидох при друго едно приятелче. Той е вманиачен в електрониката. Работилницата му представлява нещо като “бърлогата на побъркания професор".

Докато е още зима, ще разкажа за един скъп спомен и любима придобивка. Руската класика - Шейната Чук и Гек. Със специално отношение към новото другарче - Майсторът на сенките, който ме попита за тази шейна. По мое мнение този детски снегомобил, дето му лиспва само моторчето. Със спирачки и кормилно управление като истинско МПС. Корпусът е...

ИСКАТЕ ОЩЕ ОТ СТАРИЯ ДОБЪР СИГНАЛ?

...ИМАТЕ ГО...

... ЕДИН АЛБУМ,ЗА КОЙТО СЕ РАЗКАЗВАХА ЛЕГЕНДИ...

СВЕЩЕНИЯ ГРААЛ ЗА СТАРИТЕ ПОЧИТАТЕЛИ НА ГРУПАТА...

От малък съм свикнал, че лятото е добре да се иде на море. Баща ми взимаше карта за почивна станция от завода, товарехме Москвича и хайде на дълъг път – чак до морето. Тогава разстоянието от 460 километра през Подбалканския път ми се виждаше едва ли не до края на света… През някои години разделяхме пътуването на два етапа - отбивахме се на село Златовръх (Пловдивски окръг) при баба и дядо, спяхме и на другата сутрин продължавахме към Приморско. Така беше докато...