"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Говорим си днес с Франгата за една позабравена атракция по Българското Черноморие, а именно морското пътуване по крайбрежието с КОМЕТА. Мнозина от нас децата - и жители на морските градове, и летуващи помним пътуванията с кометите, които бяха преустановени в началото 90те. За мен беше непростимо морска държава да не развива този вид транспорт. И след почти 20 годишно прекъсване през лято 2011 беше възстановен. Като начало...
Мислили ли сте си някога, неща, които са били хубави по време на нашето детство, но сега вече не същестуват да бъдат изброени, така, че някои ден евентуално да бъдат направени отново и да радват други деца като тези, които ние бяхме някога.
Ето някои от нещата, които вече не виждам, но си струва да се замислим дали е добре да се върнат:...
Един ден, подреждайки стаята наречена от нас "Гара Пионер", попаднах на доста стара и забравена от мъжът ми играчка. Нямам спомен лично от нея, може би защото съм момиче. Но с радост бих прочела, какви са вашите спомени и преживявания. По мое време, батко ми си беше направил дървена такава и по цял ден "дъжш-каше" по всичко живо.
Ето я и нея:
Редакция от 18 октомври 2013: Добавена е картинка със схема на предполагаемия цялостен вид на играчката от ShadowMaster, за което е писал в коментар номер 3.
Денят беше 10-ти или 11-ти януари. Беше студено – онзи щипещ лицето януарски студ, който се усеща повече отколкото е, защото духа вятър. Може би именно това е времето, за което се отнася стиха: “зимата пее свойта зла песен". Януарският вятър разпиляваше във въздуха снежинки. На такъв снеговалеж селяните по нашия край му казват “прашолене’. Т.е. едва-едва вали, сякаш прах се носи по въздуха. Ако сте попадали в такова време, знаете колко е лесно да се съсредоточиш в някоя леко падаща снежинка. Понякога снежинката “каца" на лицето и тогава усещаш как лееко се стопява, докато се превърне в бистра капчица вода. Почти като сълза върху бузата ти. Стигнах на гробището тъкмо навреме. Пресният гроб се открояваше на фона на снежната белота. Погребенията през зимата са някак нелогични ( не че другите са “логични"). Всичко е бяло, красиво и черно-кафявата яма стой в ужасен дисонанс с природата наоколо. (...)
Тази песен от "Вам и не снилось" е поздрав за един прекрасен човек, който до последния си ден се грижеше за децата, който обучаваше на руски език в едно софийско училище. Тези деца се научиха да пеят и да обичат "Галубой вагон", "Пуст бегут неуклюже...", "Зеленый попугай"... Този човек използваше като преводи поетично преведените текстчета на тези песнички от Влади, Гери и други поети от "Детството" . Два ден преди да умре ( от рак) ми каза, че е провела прекрасен концерт, посветен на детските песнички с нейната "руска" детска група пред цялото училище. И накрая завърши: "Това беше един много хубав финал". Имаше предвид - на земния й живот.
А някога, в древни времена, когато хората били много по-мъдри от нас, денят на смъртта се смятал за нов Рожден ден.
Тя се казваше Мая. Почина миналата година.
Царство ти небесно, Мая. И честит рожден ден!
----
пп
Защо пуснах за поздрав тази песен - Мая много приличаше на Катя от филма :)
Добавено от isi: Позволих си да припомня днес тази статия на главната страница на Детството и да цитирам коментара на нашия admin:
admin
Преди няколко седмици или месец - съвсем случайно - защото почти не гледам телевизия, една нощ, гледах Леда Милева, по първа програма. Това, което ме изуми, най-отпърво бе, че (нека ми прости, че така ще се обърна) мама Леда на тези години изглежда тъй както на онази снимчица по-горе. Сякаш времето е спяло за нея. Ох, дно спре за поне още 20-30 години. Аз я помня от учебниците си така - и когато я видях сякаш не се бе променило нищо. Другото бе излъчването. Не си измислям - едно е виждането, друго необяснимото присъствие, което дори и глупавата телевизионна тръба не може да лиши. За мен е неоспоримо, че тя е... всъщност какво? Кой може да измери, определи и защо да се определя... Малко след това си поговорих с мама (най-мама от всичките 😄 ) - ще ви изненадам ли с това, че и тя говореше с любов за Леда Милева? А дори и знае повече нейни стихчета от мен!
Някой имал ли е/ има ли подобни съкровища :-) Спомени от времето когато родителите ми бяха в СССР на работа. И едно оцеляло кученце което май си е българско. Всъщност те бяха повече, но с времето са поели в различни посоки...
ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНА В РУБРИКАТА ПАМЕТНА ПЛОЧА ДА ПРЕДСТАВЯМ ПЛОЧИТЕ НА СИГНАЛ, ЩЕ ПОЛУЧИТЕ МАЛЪК АВАНС - ЕДНО ОТ МНОГОТО ЧУДЕСНИ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ НЕ ОСОБЕНО ПОПУЛЯРНИ ПАРЧЕТА НА БЕГЕ РОК КЛАСИЦИТЕ...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).