Браво, Анакин! Никога не съм се возил на комета, но не се знае знае ли се. 🙂

А както знаем от уроците по математика на нашето средно политехниеско училище, най-краткият път между А и Б е линия, която в морето е сравнително лесно ако не да се осъществи, то поне да се уподоби. 😄

Возил съм се като малък, но сега едва ли ще дам 50лв. Някак си не ми е много приятно да се лашкам по морските вълни (лоши спомени навяват).

Иначе си спомням как акустираше на дървения мостик в Каварна (дето вече го няма).

Като набере скоост и се вдига над водата и се виждат подводните "криле" които порят водата. Обичам да наблюдавам такива машини. Веднага се сещам за ракетен катер 101 от Созопол...горе-долу със същата скорост се движи.

Здравей, Анакин! Благодаря ти , че примомняш хубави моменти от детството ми - "Кометите" . Ще си позволя да малко да те поправя - това не са катамарани, а се водят -Кораби на подводни криле / КПК /. Катамараните са двукорпусни/двутелни/ кораби и лодки. Както и на едно друго място бях писал, "Комета"-та е любимото ми пътническо корабче и съм се заинатил, все някога да си му направя, модел-макет за колекцията ми! Аз съм се возил повеч като малък, сега нямах възможност/банално-финансова/ да се повозя на новите :( . Но пък използвах случая да я поразгледам/същия бордов номер/, когато беше на кея на варненското пристанище. Ето и малко от моите снимки :

Заснех и едно клипче /обиколих я :)/

Благодаря за статията. Хубаво е, че ги има пак. Припомних си, като видях снимките, малката тераса отзад, на кърмата. За двупосочен билет Варна - Несебър 49 лв. е горе-долу нормално, все пак тия 56 цилиндъра сигурно ядат много. Най-малкото е много по-приятно, отколкото да се тътриш като сухоземен плъх по пътищата.

Аз съм се возила като малка, имаше вълнение и много хора повръщаха, а на мене ми беше интересно как залитаме, капитанът ме похвали, каза че ще стана МОРСКИ ВЪЛК.
Друг спомен от пътя Варна-Бургас /във Варна живееше сестрата на баба ми, леля Дани, пътуванията ни до Варна са за да отидем на гости/: трабантът катери завоите на прохода, а ние с първия ми братовчед - с който имаме обща леля и отиваме на гости - се търкаляме от единия край на задната седалка до другия, после в обратна посока и се заливаме от смях.
В сегашните си размери трудно бихме могли да се търкаляме по този начин, особено в Трабант, но тук става дума за три-четири годишни деца.
А и нямаше такива неща като задължителни детски столчета или дори колани на задната седалка. То и на предните седалки май не бяха задължителни.
Анакин, благодаря за хубавата статия и хубавото заглавие!

Хе хе!!

"-А трабана нанадоле кой задмина, А?"

Трябваше да станеш морски вълк и лятото да ни возиш на кораб. ...е може и на лодка..."Августина".

Когато има вълнение, намирате къде най-малко се люлее кораба (обикновено е към средата) и се хоризонтирате там.

е е е еееее и замириса на морееее
Супер,че ми идва в повече това мрачно време.И аз не съм се возила на комета,но пък имам един спомен от Несебър: огромен кораб,който се появява на хоризонта.за мое щастие дори акустира на кея в Несебър. Помня и името му-"Осетия". Беше туристически и най-големият кораб,който съм виждала на живо.
А помните ли соц.начин на почивка? Дървените бунгала,столовата с железните сгъваеми столове,слънчевите душове и... мирисът на печени на тенекия миди! Изгорелите гърбове на бащите,майките мажещи ги с кисело мляко,а по-късно с плажното мляко "солей".Нуди плажовете и полякините,които продаваха нелегално крем"нивеа" и"кеч балсам"и парфюмчетата"бич може". ЕЕЕ това не се забравя!

Защо да не вложим малко усилия и не педложим и други неща, които са "възкръснали от миналото" за да може Anakin Skywalker да направи нещо като списък, на всички неща, които отново ги има.

Ето какво открих аз:

Оказва се, че има вариянт на цилиндричните вафли с крем, който се продава в тарелки по магазините за храна. Необходимо ми е мнение дали разликите между купешките и направените на място са достатъчни за да се каже, че са две различни технологии. Дори, обаче да е така, предполагам, че те са направени по "тогавашната" идея.
Разликите между купешките и тези, които ги правеха на място на панаирите и цирковете са, че купешките са със запечатани със шоколад отвори от двете страни на вафленият цилиндър (може би за да не се разтече крема), и крема в тях е с кафяв цвят - тези от нашето детство бяха с бял или розов цвят, което навежда на мисълта за различен състав на крема. Плътността на крема (ако мога така да се изразя също е различна). Крема в направените на място вафлени цилиндри е определено по - пресен, но не знам дали това има значение.

Тук в тази тема: http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=2505 remiva пише, че газираният сироп все - още го има.