"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Юни 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | | 29 | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
ГРАМОФОННАТА ПЛОЧА
Не беше толкова отдавна времето, когато във всяка къща имаше по един грамофон и купища плочи основно на "Балкантон"- единствената звукозаписна компания в България, по-малко Руски /МЕЛОДИЯ/ и съвсем рядко някоя западна /AMIGA (Германия), SUPRAPHON (Чехия), PEPITA (Унгария), ELECTRECORD (Румъния)/.
|
|
|
|
|
След години на упадък и забрава той се завърна.
|
|
|
|
|
Това е изпратената от ivo.t инструкция за експлоатация на лек сгъваем велосипед "Балкан", произведен през 1975. Книжката е добавена към третия проект на Kaloqnn, но я пускам и отделно в тази статия, за да могат да я видят повече хора. Надяваме се да се намерят специалисти по Балканчета, които да помогнат при разрешаването на новоизникналите загадки покрай сгъваемите модели с плоски рамки.
|
|
|
|
|
Класическият за '80-те електронен часовник с калкулатор и мелодии беше рядкост в училище, за него получавах какви ли не предложения за "менкане":
|
|
|
|
|
Здравейте отново.
След по-задълбочено тършуване из апартамента на родителите ми се натъкнах на малко предмети от бита от средата на 70-те до средата на 80-те. Представям ви ги с кратки коментари прикрепени към снимките. Ако някой смята , че мястото на някои снимки не е тук, има пълното право да свали снимката изреже каквото му е необходимо и прикрепи към подходяща тема с цел нейното обогатяване.
Започваме:
Снимка 1. Соц сламки, украшения за соц мелба, соц пластмасови чашки за кухнята или банята, обикновени спринцовки. Малко коментар за тях. Сламките бяха толкова тесни, че ако примерно пробваш боза да пиеш , направо ще ти се отще. Затова , когато в парка докато си играехме, един батко донесе от някъде 10-ина сламки западни с гоялм отвор и най-важното чупещи се, и даде на някои деца, когато му поисках една едничка да ми даде, се направи на интересен и не ми даде. Ударих му няколко молби, но останах много обиден от желанието на някой да те унижава безпричинно. Оттогава си замечтах за такава сламка да си имам вкъщи. Нямаше никъде по сладкарници и ресторанти. Май само от чужбина ги докарваха. Чашките бяха по скоро туристически, особено червената на бели точици, тя бе усилена. А иначе на дъното на жълтата има цена 0,35 ст. Джуджето е хартиено, изрязано отнякъде и лепнато. Един вид творчество , да си я направиш по-оригинална. Накрая спринцовките. Купвахме си ги от аптеките или пък при фелдшерката в училище , ако и поискаш 1-2 , някои ти даваха. Защо искахме ли? Ами, имаше една игра с тях. Освен да пръскаш с вода някой, като удряш отсечено с длан задната част. А пък играта беше като се изреже отвор отпред, а от вътрешната част се изрязва върга и тя става като тапа. Тапата се залага отпред и с друга здрава вътрешна част, отново с отсечен удар с длан под налягане се изстрелва "тапата".
|
|
|
|
|
Разхождайки се из града попаднах на тази мила картинка, която бързам да споделя с Вас.
Две от старите труженички на социализма - Полските автомобили "НИСА" /вече явно пенсионерки/, но в компанията на "млади и красиви германци".
|
|
|
|
Онзи ден бяхме на село, в къщата с неугасналия въглен, както си я наричам след онази невероятна история…
В нея вече почти не останаха стари предмети и уреди. Поизхвърлихме ги, тъй като или не работят, или са морално остарели. Още ми е мъчно за Вьефа, който до последно (допреди две години) хващаше станциите с характерното си виене. За повечето хора то може да е гадничък, страничен шум, но на мен ми беше любимия начин за слушане на радио, тъй като точно този пращяш, съскащ звук страшно бързо ме отнасяше в детството и ме караше да се чувствам по особено приятен начин.
Единственият уред, който до ден-днешен изглежда чудесно за своите 65-70, а може би и повече години, е барометърът на дядото на мъжа ми - дядо Пешо. Дървената част се е съхранила, а механизмът, който се вижда през стъклото, блести като нов.
|
|
|
|
|
Безброй ютии в една статия
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Любимия ви учител преподаваше по:
|
|
