По повод статията на АББА98 "Телевизионна носталгия - част I - БТ1, Канал 1 и БНТ", реших да напиша малко за телевизорите в моето детство. Онези вълшебни устройства, които те караха да хвърчиш от улицата , за да хванеш детското от 5 и 30 следобяд. Естествено ако даваха нещо готино де. А пък за Синьо лято и други хитови сериали няма какво да разправяме. Играехме на село до последно и като чуем сигнала на тв-то, всичко спираше мача, гледахме Лятото 50 мин и отиваме и доиграваме. Направо лудница. Същото бе и за Седморката на Блейк. Също ме кефеше и мелодията на Синбад мореплавателя и Дон Кихот де ла Манча, както и Пчеличката Мая и Ферди Мравката.

Еми да започвам с представянето на телевизорите.

Реших да ги снимам и да ги сложа тук, понеже така ще "живеят" по-дълго.

Вярвам, че ще е интересно на милите другарчета да видят един от възстановените парни локомотиви.

Ето и от мен няколко реликви от края на 60-те и началото на 70-те.

Лентите, на които всеки има спомени.

Много практичен фотоапарат!

Още една техническа реликва от моето детство. Колко пейзажи е видял, колко моменти е запечатил на чернобялата лента, само той си знае. Казвам запечатил, защото именно на класически фотоапрат с лента можеш наистина да уловиш мига. Съвременните ни цифрови фотоапарати с цялата им висока резолюция, мегапиксели и вариообективи(zoom) не могат да направят именно това - да уловят мига. Защото на цялата тази дигитална техника и трябват 1 до 2 секудни да сработи след натискането на копчето, а дотогава обстановката може да се измени и това което точно искаш да заснемеш, да ти убегне. Това е то мисловния процес на новите ни джажи. А Смената-та може да направи и хубави цветни снимки с подходящата лента, само трябва да се оправи един дребен дефект в нея и да заработи отново.

Настъпи пролетта, а заедно с нея дойде и непреодолимото желание за ядене на сладолед, та реших, че сега е най-подходящия момент да ви представя нещо, което най-вероятно отдавна сте забравили, а именно – машина за сладолед.