Главна » Светът на възрастните » Те, големите... » ОТИВАЙ ДА СИ ИЗМИЕШ УСТАТА СЪС САПУН И ВОДА!
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2026 (2)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)
 
 
Администрация
 
ОТИВАЙ ДА СИ ИЗМИЕШ УСТАТА СЪС САПУН И ВОДА!
3-12-2010, 11:53 | Автор: рошав заек | Категория: Светът на възрастните / Те, големите...
Започна се, разбира се, с Дамата Пика. Кое ли хлапе не се е кискало, като чуе по радиото "Дама пика" от Чайковски. После се научих на една думичка, която звучеше съвсем безобидно и дори и не подозирах, че има нещо нередно в нея. Тя се употребяваше неизменно в множествено число. Бях твърдо убедена, че означава нещо като "дрън-дрън", защото големите ми батковци - първи братовчеди, я употребяваха само и единствено със значение "дрън-дрън". И тъй като не е редно да я изписвам тук черно на бяло, за любопитните предлагам да си поиграем на шаради: 1. Тегло на опаковката 2. Ритмични движения под такта на музика Думичката ми харесваше и набързо я вкарах в употреба. Мама и татко изобщо не възразяваха, защото дори не подозираха за изначалния й смисъл. Докато не се изтърси на гости една моя стринка и не разсея блаженото им неведение. След което внезапно започнаха да ми забраняват употребата на тази звънка думичка. Аз, четиригодишна и невинна, недоумявах как така изведнъж нашите започнаха да ми я забраняват, след като и самите те преспокойно я употребяваха преди. Още повече, че мен никой не ме беше светнал за онова й значение. Може би тогава за пръв път се преизпълних с възмущение към несправедливите забрани. След съществителното дойде и глаголът. Пак в екзотична форма. Чичо ми разказваше някаква смешна случка, свързана с коч, и гвоздеят на програмата беше едно изречение, в което се споменаваше въпросната думичка. За любопитните - отново шарада: 1. Миризлив дребен хищник 2. Разполовена дребна рибка Запомних случката барабар с думичката и започнах да я разказвам наляво-надясно, а нашите не само че нямаха нищо против, но и си умираха от смях. За думичката ми обясниха, че означавала едно друго, ароматно действие, което също не е редно да се върши пред хора и с много подобно название. Обяснението ме удовлетворяваше и се вписваше напълно в тогавашната ми концепция за хумор. До момента, в който ме изправиха на табуретката пред едни важни гости и от целия си репертоар аз избрах да разкажа точно въпросната историйка. Само че не пожънах овации, а шамари и бях пратена в стаята си за наказание. И тази случка окончателно бетонира възмущението ми от несправедливите забрани и ме натири по трънливия път на борбата срещу тях. Та, при мен усвояването на този съмнителен лексикален пласт започна с екзотика. А до класиката в жанра стигнах по прелюбопитен начин. Вместо просторечните названия, така се случи, че научих първо книжовните. Всяко дете в определен етап от живота си започва да си задава въпроси и да се съмнява във всякакви версии, съдържащи щъркели и зелеви лехи. А у дома на един нисък рафт имаше една интересна книжка - "Книга за младото семейство". Когато се научих да чета, аз четях подред де що докопам от библиотеката, така, че въпросната книжка ми попадна тъкмо навреме. И между любовната поезия и съветите за подреждане на дома в тази книжка си имаше и един специфичен раздел. Не, че веднага загрях за какво точно идеше реч там, но все някак успях да вдяна. С което естественото ми любопитство биде напълно удовлетворено и по-нататък уличната информационна агенция не можа да ме изненада с нищо по въпроса. Впрочем, можа. С учудване установих, че думите, които бях научила от книжката, си имали по-кратки синоними, строго забранени за употреба. И когато махленските деца строго секретно зачекваха темата, започнах да ги поправям - не, това не се казва така, а онака. Все пак, за тези неща си съществуваха и други думи и аз бях убедена, че в тези думи няма нищо нередно - нали ги бях прочела в книжка, съвсем официално отпечатани! Да, ама не. След като другарчетата ми споделили наученото с майките и татковците си, ужасените и вбесени майки и татковци свикаха събрание на махалата, на което просветителската ми дейност биде заклеймена, аз - нахокана, а някои дори забраниха на чедата си да си играят с мен. А вкъщи ядох бой от баба си. Тоя бой в крайна сметка не доведе до нищо добро - за да си отмъстя, й откраднах една креда и започнах да драскам по стоборите същите онези думички, от които търпеливо се стараех да отуча другарчетата си. От едното чисто възмущение срещу несправедливостта. Беше средата на седемдесетте. Аз бях на шест. Някъде се зараждаше пънкът.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№21 от: Цонка (4 декември 2010 19:46)
Еее... Влади, ти пък сега. 😁 Едва ли някой се впечатлява още от тия щуротии. Просто е весело да си припомним как някога сме се дънили пред родители, учители и пр. Аз лично много се забавлявам. Точно така си беше в моето детство. Ама точно така. Ако не е било, как щяхме сега да знаем, че тия думички са "сквернословия". em_47



--------------------
 
 
№22 от: рошав заек (4 декември 2010 19:56)

За едни грозно, за други - чисто и просто весело. Еднакви хора няма. Влади, остава сега и да кажеш, че като малък тия тайни знания никак не са те вълнували. Е, свят широк, дечица всякакви. Всички деца, които съм познавала, от тогава та до сега, се кискат на тия работи. И се вълнуват от тях - ако не се вълнуваха, точно този фолклорен пласт надали щеше да е толкова жизнеспособен.

Ето още нещо, с което ме разсмиваше татко. Не кой да е, а родният ми баща:
Отишъл бай Пърдешко във кино "Комсомол"
и седнал бай Пърдешко на счупения стол.
Столът казал "кръц",
бай Пърдешко - "пръц"!
Декламирайки ми подобни стихчета, той влагаше в тях не друго, а чиста и стопроцентова любов. А аз си умирах от смях.
Да не казвам пък мама какви песнички ми е пяла em_46 😁




--------------------
 
 
№23 от: admin (4 декември 2010 20:06)
Добре. Разни хора... Рошаво зайче, предполагам, че са ме вълнували - през детската градина, 1-2 клас - забравил съм. Определено след това хич не са ме вълнували, нито са ми били забавни или весели. Наистина не намирам абсолютно нищо смешно в тях. Както и да е.



--------------------
 
 
№24 от: Гергана (4 декември 2010 20:20)
Аз съм на мнение, че подобни думички са ни вълнували и в по-ранно и в по-късно детство...и винаги са били повод за смях и веселие...и малко срам.🙂

 
 
№25 от: рошав заек (4 декември 2010 20:24)
Ами, Влади... Ето, ти си забравил, а на мен са ми от най-живите детски спомени...
Различни сме. И това е хубаво 🙂



--------------------
 
 
№26 от: TRIXYY (4 декември 2010 20:27)
Ами аз може и да съм била бавноразвиваща се, но си спомням, че се хилехме доста след 1-2 клас на песничката "Рано станал бай Марин..."
А и сега всяко лято вуйна ми ни припомня, как когато бяхме малки казвахме "Л" вместо"Р". Пък майка и се казваше Райна и ние викахме по целия двор " Бабо .айнеее" 😄

 
 
№27 от: Цонка (4 декември 2010 20:29)
Яааа, Трикси, това песничка ли било? Ако става въпрос за същия Бай Марин, то това е героят от моята любима броилка. Хехехе... Знаех си, че трябва да е бил много популярен. 😁



--------------------
 
 
№28 от: undo (4 декември 2010 20:39)
Много весела статия, Зайче. За съжаление, лично аз не мога да се сетя нито едно от тия детски творения, каквито абсолютно несъмнено активно сме използвали, но пък много се забавлявам с вашите. 😁

 
 
№29 от: катя милушева (4 декември 2010 20:40)
Подсетихте ме и за поредицата от римувани щуротии от рода на:
Кажи отверка... Имаше си гъдел в използването на тия щуротии, щом сме ги запомнили и до днес em_16

 
 
№30 от: рошав заек (4 декември 2010 21:10)

Катеее, кажи Моторетка!!! 😁 😁 😁




--------------------
 
 
№31 от: рошав заек (5 декември 2010 12:53)
"Като вързан си - пълен ужас! Пък и храната идва толкова лесно, че направо ми е безинтересно да се наплюскам! За да отида на риба, трябва да питам, за да поплувам в реката, пак трябва да питам... да му се не види, за всичко трябва да питаш! И трябва да приказвам толкова прилично, че направо не ми се приказва... Та всеки ден се качвам на тавана и там тегля по няколко псувни, барем да усетя някакъв вкус в устата си, щото инак ще умра!" - така Хъкълбери Фин се жалва на Том Сойер от вдовицата Дъглас.
Хък Фин беше най-любимият ми герой в книгата, дори направо се бях влюбила в него. Е, не ще и дума, харесвах и Том, но моят човек си беше Хъки em_67



--------------------
 
 
№32 от: Гергана (5 декември 2010 13:17)
Забранените неща, са най-желаните нали така? ...И винаги е било така!🙂

 
 
№33 от: Маргарита Василева (5 декември 2010 15:28)
😁 😁 😁 Вярно казва bat_mitco, че се е върнал смеха в НД! Честно казано, и аз не вдявам втората думичка, ще помисля още em_18.
Цоне, ти си 😉, само ти знаеш как да документираш такива спомени em_125
Благодарности на Рошав заек!



--------------------
 
 
№34 от: Цонка (5 декември 2010 15:45)
Маргаритка, интересно е, че наистина обмислях сцена с подобен елемент в следващата серия. 😁 Просто Зайко ме изпревари. Но... няма как да подминем елемента - не би било истинско.



--------------------
 
 
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


 
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?