> Те, големите... > ОТИВАЙ ДА СИ ИЗМИЕШ УСТАТА СЪС САПУН И ВОДА!
ОТИВАЙ ДА СИ ИЗМИЕШ УСТАТА СЪС САПУН И ВОДА!3-12-2010, 11:53. : рошав заек |
|
Започна се, разбира се, с Дамата Пика. Кое ли хлапе не се е кискало, като чуе по радиото "Дама пика" от Чайковски.
После се научих на една думичка, която звучеше съвсем безобидно и дори и не подозирах, че има нещо нередно в нея. Тя се употребяваше неизменно в множествено число. Бях твърдо убедена, че означава нещо като "дрън-дрън", защото големите ми батковци - първи братовчеди, я употребяваха само и единствено със значение "дрън-дрън". И тъй като не е редно да я изписвам тук черно на бяло, за любопитните предлагам да си поиграем на шаради:
1. Тегло на опаковката
2. Ритмични движения под такта на музика
Думичката ми харесваше и набързо я вкарах в употреба. Мама и татко изобщо не възразяваха, защото дори не подозираха за изначалния й смисъл. Докато не се изтърси на гости една моя стринка и не разсея блаженото им неведение. След което внезапно започнаха да ми забраняват употребата на тази звънка думичка. Аз, четиригодишна и невинна, недоумявах как така изведнъж нашите започнаха да ми я забраняват, след като и самите те преспокойно я употребяваха преди. Още повече, че мен никой не ме беше светнал за онова й значение. Може би тогава за пръв път се преизпълних с възмущение към несправедливите забрани.
След съществителното дойде и глаголът. Пак в екзотична форма. Чичо ми разказваше някаква смешна случка, свързана с коч, и гвоздеят на програмата беше едно изречение, в което се споменаваше въпросната думичка. За любопитните - отново шарада:
1. Миризлив дребен хищник
2. Разполовена дребна рибка
Запомних случката барабар с думичката и започнах да я разказвам наляво-надясно, а нашите не само че нямаха нищо против, но и си умираха от смях. За думичката ми обясниха, че означавала едно друго, ароматно действие, което също не е редно да се върши пред хора и с много подобно название. Обяснението ме удовлетворяваше и се вписваше напълно в тогавашната ми концепция за хумор. До момента, в който ме изправиха на табуретката пред едни важни гости и от целия си репертоар аз избрах да разкажа точно въпросната историйка. Само че не пожънах овации, а шамари и бях пратена в стаята си за наказание. И тази случка окончателно бетонира възмущението ми от несправедливите забрани и ме натири по трънливия път на борбата срещу тях.
Та, при мен усвояването на този съмнителен лексикален пласт започна с екзотика. А до класиката в жанра стигнах по прелюбопитен начин. Вместо просторечните названия, така се случи, че научих първо книжовните. Всяко дете в определен етап от живота си започва да си задава въпроси и да се съмнява във всякакви версии, съдържащи щъркели и зелеви лехи. А у дома на един нисък рафт имаше една интересна книжка - "Книга за младото семейство". Когато се научих да чета, аз четях подред де що докопам от библиотеката, така, че въпросната книжка ми попадна тъкмо навреме. И между любовната поезия и съветите за подреждане на дома в тази книжка си имаше и един специфичен раздел. Не, че веднага загрях за какво точно идеше реч там, но все някак успях да вдяна. С което естественото ми любопитство биде напълно удовлетворено и по-нататък уличната информационна агенция не можа да ме изненада с нищо по въпроса.
Впрочем, можа. С учудване установих, че думите, които бях научила от книжката, си имали по-кратки синоними, строго забранени за употреба. И когато махленските деца строго секретно зачекваха темата, започнах да ги поправям - не, това не се казва така, а онака. Все пак, за тези неща си съществуваха и други думи и аз бях убедена, че в тези думи няма нищо нередно - нали ги бях прочела в книжка, съвсем официално отпечатани!
Да, ама не. След като другарчетата ми споделили наученото с майките и татковците си, ужасените и вбесени майки и татковци свикаха събрание на махалата, на което просветителската ми дейност биде заклеймена, аз - нахокана, а някои дори забраниха на чедата си да си играят с мен.
А вкъщи ядох бой от баба си.
Тоя бой в крайна сметка не доведе до нищо добро - за да си отмъстя, й откраднах една креда и започнах да драскам по стоборите същите онези думички, от които търпеливо се стараех да отуча другарчетата си. От едното чисто възмущение срещу несправедливостта.
Беше средата на седемдесетте.
Аз бях на шест.
Някъде се зараждаше пънкът.
|