Да поговорим за Андерсен. Не зная дали правилата на сайта позволяват това, но не мога да се стърпя да ви покажа най-любимото ми нещо за четене. Защото да си кажа правичката, не знам в коя литературна категория попада неповторимия "Трънливият път на славата". Да, това е Андерсен. И не е приказка, макар че за първи път попаднах на него именно в Приказките на великия датчанин. Честно казано, в началото винаги го прескачах, той хитричко се беше скрил в между "Леля Зъбоболя" и "Летящия куфар". Седеше си незабележим между красивите приказки и с нищо не показваше колко е уникален. В "Трънливия път.... " /защото е трънлив си казвах  аз/ - няма пряка реч. Няма главен герой. Няма щастлив край.

Въпреки, а може би именно заради това, "Трънливият път..." ми е толкова любим. Първия път, когато го прочетох, честно казано почти нищо не разбрах. Повечето от имената не ги бях чувала.  След време го прочетох отново. И когато стигнах до възклицанието "Човечество!" - тръпки ме побиха.  Четох го отово. И пак. Всеки път намирах нещо различно. Чета си го и сега - 20 години по-късно. Постепено понаучих и нещо за хората, които са споменати. Хора с уникална съдба, минали по трънливия път на славата. Той е една много вълнуваща част от моето детство.

 

 Искам да го споделя с вас.

 

Не съм била от децата, които разполагат с много джобни парички, но времето беше такова, че и с 20ст. можеш да си позволиш много неща. Когато бях в първи клас, помня, че 1 баничка или поничка (класика), струваше 10ст., както и други малки лакомства бяха близки до тази цена. Ако се случеше да имам 50ст. - това направо си беше богатство, а пък да не говорим за левчето - стигаше за цяла седмица!

Ами, ето моята колекция от левчета, с които пазарувахме тогава. Тези, по-новите, са банкнотите на "демократичния преход" - много изстрадали разните там кризи, купонни системи и прочие и бързо-бързо загубили стойността си.

Сякаш всичко беше вчера. Връщах се от училище вечерта, а целия квартал потънал в мрак. Помните ли режима на тока? Татко ми се беше изхитрил и беше свързал една крушка с акумулатора. Така че, когато се прибирах, виждах как вкъщи свети по-ярко от другите апартаменти. Готвехме пържени картофи на газ, седяхме всички в кухнята и си говорехме. Това, разбира се, когато не ходехме под строй при роднини в Люлин /техния режим беше различен от нашия/ за да гледаме "Фабиен от долината на Дрома» или "Богат-беден». Слава Богу, по-късно за Изаура нямаше режим...

Но понеже един ден е прекалено малко за празнуване, ще си празнуваме цяла седмица 😄 Ако се наложи и повече!