"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
31-05-2010, 07:52 | Автор: admin | Категория: Главна
Ето за всички вас една усмивка за днес - в прелестно изпълнение на нашето приятелче Поли (не попитах, дали мога да го пусна, но си знам, че би искала да ви зарадва и няма да ми се разсърди):
26-05-2010, 00:23 | Автор: admin | Категория: Главна
Аз много харесвам ежковци-таралежковци. В нашия град доста пъти съм откривал по улици, пътеки, полянки и прочее тия "мишлета" с бодли :). Винаги, когато се е случвало, съм ги прибирал за малко у дома, после съм ги носил към по-естествената им среда (в Берковица горите са близо - на една ръка разстояние), където, смятам им е мястото. Ежковците-бежковци, по мои наблюдения са страшно забавни и... нагли животинчета (доколкото можем да придаваме на животните човешки качества). Те се нощни животни и определено са много любопитни, когато свикнат с нетипичната им обстановка започват да се щурат наляво-надясно, да си пъхат нослето навсякъде и да пуфтят (шфършат). Ако не си "нощна птица" могат да те докарат до лудост :). Чат-чат-чат с нокти, туфу-туфу-туфу с носле (вижте по-долу песента); скумръц-щумгц, а да се заврат някъде – дори в хладилник (за любопитството иде реч), не им е никак чуждо... Картинка: от Интернет (неизвестен герой-тлалалеж
Днес се чудех дали да пусна подборка от стихове, посветени на българския език, по случай празника. Отказах се. Защото, поетичния език не е това, истинското, което всъщност е силата и яркостта, напредъка и развитието на родната ни реч. Поетичното е закрепостено, донякъде, в изкуствените правила и формализма, а живия, пулсиращ език е този на ежедневието. В сайта "Нашето детство" езика ни пулсира, "живее" – вие, хора, имате достатъчната езикова култура и я съчетавате с вашия сленгизъм (жаргонизъм), а по този начин разширявате (разширяваме) красотата и пълноценността на българския език. Не бих го крил и никога не съм го крил - аз обичам до крайности родния ни език (не само за това, че е роден, а заради невероятната му красота и всеобхватност, за това, че на този език – стига да се опиташ да го познаеш – можеш да кажеш почти всичко, наистина всичко: обикновеното обяснение е с думата "ромоли"). Шегувах се някога, че знам един – четвърт руски, четвърт английски и половин, почти половин: български. Езикът наш е по-мъдър от всички ни. Ами, да го опознаваме! В сайта аз се срещам него – и чрез вашите думи – и това всеки път ми носи радост и познание. Българският език до голяма степен ни прави това което сме. Не знам как другак да благодаря...
Надявам се, повечето от нас помнят това култово заведение в столицата. На кръстовището на бул. П. Евтимий и Фр. Нансен. И разбира се, мястото пред него и градинката пред НДК. Място, където се събираха всички нестандартно мислещи млади хора, хора с будни умове. Във времето, когато още нямаше интернет, Фейсбук и мобилни комуникации, там на живо и реално се обменяха мисли и идеи, разменяха се касети с музика и филми, събираха се най готините компании, завързваха се нови запознанства и приятелства. Рокери, метъли, пънкари и хипари. И представителите на новата вълна New Wave също. Тогава властите и всички там цивилни и униформени "културтрегери" се правеха, че такива неформални групи не съществуват. Завираха си главата в пясъка като щрауса и официално се твърдеше, че българската младеж е неподвластна на упадъчния запад и следва ясните предначертания към бъдния ден! Много от нас тогава бяхме още деца и юноши, но това не ни пречеше и ние да ходим там и да се организираме какво ще правим вечерта. Това място представляваше и една своеобразна гара, където всички се събират и после се отправят по разлини купони и клубове по интереси. Интересни години бяха тогава, когато наистина много неща бяха забранени, когато подрастващите трябваше да вървят като по релси. Пътят беше определен само в една посока и не се разрешаваше никакво отклонение. Всяка по-свободна постъпка представляваше нарушение на клетва, измяна на обреченост...и т.н. ала-бала глупости....И там отведнъж всички канони, всички ограничения се разбиваха. Мнозина от нас тук, да не кажа направо всички, сме именно такива сводобомислещи и разкрепостени, и с други думи най-качествените хора. И именно на такива места като Кравая в София и на местата в другите градове (които могат да се опишат тук) се научихме да бъдем различни, да следваме мечтите си, да отстояваме позициите си и да направим живота ни такъв, какъвто искаме да бъде.
11-04-2010, 18:10 | Автор: Зико | Категория: Главна
И така, другарчета, в продължение на идеята за национална среща пускам това обсъждане, за да се уточни мястото и датата, защото времето тече и не чака.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
