Бойното кръщението на младата българска авиация става на 16.10.1912 г. Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев получават задача да разузнаят за намеренията на противника в крепостта Одрин. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. с биплан "Албатрос». Височината е около 500 м. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой и хвърлят 2 бомби на гара Караагач. Психологическият ефект е голям. Самолетът се приземява с четири пушечни пробойни и една от бризантна граната под нестихващите акламации на събралата се на летището войска. Същия ден е извършен още един полет. За проявения героизъм и себеотрицание двамата са наградени с военния орден "За храброст» – IV ст. В своите спомени Радул Милков казва: "Когато човек види тези примитивни летящи призраци на смъртта, това преплитане на прътове и платна, тези седла зад седалищата на двамата летци, този бензинов резервоар точно над техните глави и формата на техните седалища, прилични на шейна, на които човек би стоял мъчно в равновесие, даже без да лети, – само тогава може да си представи каква решителност и смелост ще са имали първите ни летци, които са се решавали да летят над неприятеля със скорост до 70 км/ч. и височина от няколкостотин метра.» Тук му е и мястото да спомена и Втората световна война и подвигът на поручик Димитър Списаревски, загинал при защитата на София през време на бомбардировките декември 1943 г.