Хехехе..., Тони, благодаря ти сърдечно!!! Това е моят Толбухин... Как ми беше домъчнялооо... 🙄
По времето на НРБ градът беше някак плътен, интензивен бе животът. Сега е рехав и повърхностен, мърляв и фалшив, като нещо, което насила се опитва да бъде себе си и не успява.

И родителите ни бяха спокойни за нас! Хората бяха добри, а не като сега! Невероятно много се развълнувах - това е нашето Детство!

Гледах клипчето и открих нещо много хубаво останало в моето безгрижно детство, когато всяка година ходехме на море и пътьом обикаляхме родата на татко из цяла България - моята България. И тогава с моето "Скопойно,нсичко е редно!"разсмивах и най-начумерените възрастни около ми.

Помня, че по онова време беше лошо да си хвърлиш хартийката от баничката на улицата - винаги в кошчето,а сега?

Ами не е вярно, че съм била дебела - "кльоща... с въздух ли я храните или не знаете как се храни дете?" беше редовният въпрос към мама от разни детски лекари при вида ми на профилактични прегледи. И до 20 години заради тази ми кльощавост дори и в пола да бях все ми казваха: "Малкият, я се дръпни!"

А сега моите деца като гледат и моите снимки и филмите от онова време ме питат дали е вярно, че и по тъмно сме си играли на улицата пред блока.