Мили другарчета, големи, малки и още по малки момиченца и момченца, елате да ви запозная отблизо с Руската (съветската) авиокомпания Аерофлот...

Представяне на идеята за детски канал.

Едно време дрехите не си ги купувахме готови от магазина, а ни ги шиеха шивачки. Имам някакви бледи спомени за магазини, в които имаше и готови дрехи (конфекция се казваше - не знам дали този термин е още в употреба), но те бяха някакви ужасни - по-скоро нещо като работни дрехи, и общо взето всеки ходеше на шивач. Значи, купуваш си плат от магазина, избираш си модел - имаше разни модни списания - спомням си "Лада", "Жената днес", или просто описваш на шивача какво искаш, той ти взема мярка - талия, ханш, дължина на ръкава, нали... после първа проба, втора проба, и - voila, нова рокля! Пробите бяха ужасно отегчително нещо - стоиш прав, без да мърдаш, а шивачката набожда разни карфици тук и там по теб, отбелязва нещо с креда по плата... аз открай време не мога да стоя дълго права и редовно ми прилошаваше...

Мили другарчета, аз продължавам с лятната морска фоторазходка 🌞 Някои снимки сами говорят за себе си, други отново ще ги задам като загадка 😎

В късната есен, нека пак върна лентата назад, не само във времето на нашето детство, а и към отминалото лято. 🌞 Нека тази фоторазходка по нашето Черноморие бъде и една загадка. Откъде са въпросните фотографии? Снимките не са мои(няма как аз да съм ги правил 😄) , не са и пощенски картички и самият аз не знам някои места точно откъде са Така че, мили другарчета вие сте на ход

Неусетно в нашия живот навлезе един, на практика "езически" празник, наследство в западната култура на келтския (галския) Самхайн - Хелуин. Разбира се и ние, а и всички други народи си имаме празнуване на размиването на границите на този, нашия и предполагаемия "онзи" свят, нощ в която всякакви бесове, демони и други нечисти сили им е позволено да плъпват по земята и да безчинстват: драконите да раззеват паст, демоните да изтезават душите, домашните духове да... :).

Какво намерих изненадващо в мазето на дядовата къща тук наблизо край София. Украйна-та от началото на 70-те години на дядо Костадин (бащата на мама). Бях забравил за съществуването му, мислех го за отдавна ръждясял и изхвърлен...

Обещах да кача моите детски рисунки и ето те са тук. Много обичах да рисувам и го правех по всяко време щом нещо ми харесаше го пресъздавах върху какъвто ми попаднеше лист хартия. Ще започна с най- старите запазени рисунки от 2-3 клас и моят любимец Ферди Мравката:

Една картина на руския класик Иван Айвазовски от средата на 19 век, чието копие, снимка стоеше в рамка в кабинета на главния счетоводител в работата на мама. Винаги съм я гледал с голям интерес. Посещавал съм много художествени галерии, но никое произведение на изобразителното изкуство не е имало толкова силно емоционално въздействие. Оригиналът доколкото си спомням се намира в Ермитажа в Санкт Петербург. От много малък чак до днес, като я гледам изпитвам чувство едноврменно на възхищение и страх. Прилича на филм с отворен финал: Какво ли ги чака корабокрушенците - спасение или смърт в морската бездна? Понеже тези дни сме на тема рисунки се питам дали има другарчета които са се опитвали да я прерисуват гледайки я?

Списание "Дъга" беше изключително красиво и аз се опитвах да рисувам като художниците, които го правеха! Естествено това не ми се получаваше и аз продължавах с опитите...