Страхотни са!!!
Първата играчка ми беше любима -- моя приятелка я имаше и малко й завиждах 😄

А малкото бебе " Джиджо " го имам и аз. Казва се Пенчо - не знам кой му го е измислил това име. Малко е понадраскан с химикал, но много го обичах 😉

Срам, не срам - хубавици са всичките! Особено онези с народните носии. Естествено, не могат да се сравняват с ръчношита футболна топка "Стадион" Габрово ( от естествена кожа! ) или с онези свръхлюбими платмасови войничета и морячета, които, за огромно съжаление, отдавна са отишли в боклука.

Гуменото бебе и Палячо са ми познати!
Моята братовчедка ги имаше,но все едно бяха и мои,понеже бяхме с нея на една възраст и си играехме заедно!Имахме и две еднакви кукли с лепена коса,които не съм ги виждала тук или някъде другаде.Нейната кукла оплешивя- косата се отлепи след баня и трябваше да я погребем.Като я заровихме на едно място в двора до чешмата и братовчедка ми започна да реве. А аз се уплаших,чудех се как да я утеша,докато разбера,че е било "на ужким"  😄

Трябва да съм бил много малък, защото спомените ми са смътни, ама или имах тоя палячо или някакъв подобен! Ама все си мисля, че моят беше в други (по-светли) цветове. Не заспивах без него и въпреки, че съм го позабравил визуално, още помня как миришеше. Спомням си и героичният му край,  🙄 когато вече изпокъсан от игра беше поставен в лозето в двора като плашило! И там изпълняваше доблестно задълженията си, докато дъждовете и слънцето не го довършиха окончателно! 🙄

Да, Шатци, имаше и други цветове палячовци, моят беше розов, на сини шарки. Имах и още един палячо - по-малък от този, и със звънчета на гуглата.

НИКИ, аз имах такива войничета - казвах им френската гвардия и морячетата. Толкова много си играех с тях на война. Нареждах двете армии една срещу друга и ги целех с топче или орех :) Иве, куклите са хубави, имах такъв палячо, но други цветове ( не помня какви ). С кукли не играех, само пушки, пистолети и момчешки игри. А Джиджо и сега се продава. Скоро майка ми подари такъв на дъщеря ми, с ваничка.

И моя палячо беше тъмносин като на Надя но е в небитието

Надя, относно производството им:

Може RoJe да разкаже още :))

Моите играчки...Тема, която съвсем не изчерпва само предмети...Усмивки, възторзи, разочарования, сълзи...Отново един отминал и същевременно останал  и в настоящето наш свят. Свят на мама и татко, на елхичката за Нова година, на страхотните рождени дни, на празниците и подаръците - може би, като се замисля сега, не толкова очакваността на куклата или влакчето, а подсъзнателното усещане, че любимите  ти хора искат да ти подарят щастие. Ето,това е, което носи спомена за ТОГАВА.
А моите играчки - беше толкова отдавна..Но...пред очите ми веднага изплуват: пумпал, който се върти като се навива една спираловидна пръчка вертикално; гумени топки - различна големина и цветове;имах и механизирани играчки (не помня как са пристигнали удома), те бяха рядкост през 60-те години. Помня и индианската шапката с пера и разноцветни панделки от двете страни на лицето, която получих малко по-късно, вече поотраснало дете.
Имах и строителница, която се състоеше от правоъгълни пластмасови елементи, като от едната страна всеки имаше конусовидни зъбчета, та да се закрепят един за друг. Спомням си, че строях къщи и замъци, но така и не излезе архитект от мене.

Пумпал!
Във всеки коментар срещам още нещо, което съвсем съм забравила!

Имах метален пумпал, шарен и голям. Остава да се сетя как се задвижваше обаче. Мисля, че се натискаше нещо върху него. Върти ми се в главата, че нещото беше червено. Стърчеше най-отгоре, натискаше се във вътрешността на пумпала и той се завърташе.

Ако успея да го опиша по-разбираемо ще го пусна в Бюрото за изгубени вещи 😉

Малко извън темата - Наде, мерси за комплиментите за корделите - наследство са ми от ансамбъла, още стоят, но в разшит и разгънат вид, прилежно колосани и чакащи наследничката да порасне 😉
Що се отнася до пумпала - купих на дъщеря ми един, който много прилича на нашите от едно време. Мога да снимам и да покажа.

GAMINA, и аз имах подобен пумпал, отгоре имаше нещо като бутало с което се "напомпваше" - вероятно се навиваше пружина, която го въртеше. Освен това пумпалът "пееше" - когато се въртеше издаваше звук - много тих и приятен мажорен акорд.

Да bladerunner,  нещо такова. Нямам спомен за звук, но сигурно ще да е жужал докато се върти. Най-сигурния ми спомен е, че беше метален и че буталото беше червено, другите подробности са ми размити

Куклите са страхотни!
А бебето Джиджо,го имаше сестра ми, а колкото и да е странно имаме го и сега вкъщи  в комплект със синята ваничка(сега е с жълти кранчета като истинска вана),купих на дъщеря ми при едно пътуване до Пловдив,и то точно заради приликата с онова отдавна "загубило се" бебе на сестра ми.И сега като гледам  това от снимката и това в ръката ми, ми да те са си абсолютно еднакви!