Поздравления,много ти е хубав хербарият. Аз си бях направила такъв с растения от места, които бях посещавала и под изсъхналите тревици пишеше: "Листо от Сопот-родното място на И. Вазов"; "цвете от връх Шипка" и т.н.🙂 Накрая учителката ми от 1-ви клас ми го взе да го покаже на класа и така и не стана отново мое притежание.

Моят започваше с горска ягода. Бях измъкнала внимателно една малка, заедно с коренчето. Листата й бяха като кадифени и имаха сребрист оттенък. Много си я харесвах 😉. Беше ми любимката в хербария . Имах и горски иглики, и разни цветя от градината ни (те бяха в изобилие), листа разни...
Има съвсем нищожна възможност да се е запазил някъде, но е по-вероятно да е последвал съдбата на дневниците ми... 😉

Още помня моя хербарий - правих го лятото първи за втори клас. Брат ми беше бебе в количка, а по това време се изграждаше новата / разбирай след Пантеона / част на Морската градина в Бургас. Събирахме с майка ми листа от различните дървета, докато сме на разходка с бебето, после ходехме в "Благоустройствени строежи" да ни кажат кое дърво какво е. И до днес ги зная - чинари, конски кестени, акации, диви рожкови /Cercis/, копривки /Celtis/, и още - КАТАЛПИ, МАКЛУРИ, КНИЖНО ДЪРВО, КИТАЙСКИ МЕХУРНИК, от храстите - махония, лагерстремия, форзиция, глициния... Брат ми порасна и завърши ландшафтна архитектура. Хербарият бе читав дълго време, загуби се по време на следването на братчето. Впрочем задачата от училище бе да направим хербарий с житни растения и техните плевели, които също изучих: ПАЛАМИДА, ТРОСКОТ, ЩИР, ЖЪЛТ СИНАП /ХАРДАЛ/.

Ех, вие сте се старали... аз само минах през двора на село и каквото има там

Браво на вас! Аз само имам спомена, че съм започвала хербарий, но после ... Единственото невероятно листо, което помня, което не знаех какво е (и май тогава никой около мен не знаеше), и което нямам представа как ми беше попаднало, беше ветрилообразно листо от ГИНКО БИЛОБА - толкова модерно днес.
А ако знаех сега толкова, колкото regina е знаела за листата навремето, ехее! Браво!

Суперско, за Валентината де ;)

А помните ли една песен "Ваканция" по текст на Петя Дубарова? Там се пееше "пазя те в своя хербарий на детството" (или пък зимата ) и сега тази статия предизвика в мен едни такива асоциации, едни спомени
Имам хербаризирани цветя или части от тях, но не са били за училище, а подарени или набрани от някъде или някого

Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза.
Пазя те в своя хербарий на зимата
като замръзнала малка сълза!

Мушмула е правилното. Ама в трети клас друго съм смятала.😉

Нещо споменът за хербария ми се губи. Сигурно сме правили, за акация нещо ми се върти из ума. Но си спомням, че по биология правихме Сбирка от семена. Е, не я пазя, но поне я помня. 🙂 В пластмасовата част от кутия от бонбони се слагаха различни семена - боб, леща, ориз, грах, лелееее с какво ли сме я запълнили цялата кутия? Отгоре се слагаха надписи и се обвиваше с целофан. И всичко това се слагаше в картонената кутия. Майка ми ни ги беше надписала - моята и на брат ми. Regina, благодаря за плевелите, На мен дядо ми ги показваше, когато ме водеше да прибираме магарето. С това магаре доста треви съм научила, показваше ми комунига, ралица, синчец. Освен това ходехме по различни маршрути, на отиване минавахме през подлеза на гарата, много интересно място: коловози, локомотиви, маневри (това е, когато влакът се престроява в самата гара, най-често товарните влакове маневрират), а подлезът имаше страхотна акустика и се слизаше по много стълби под коловозите, а после се излизаше от другата страна. Междувременно сме обсъдили всички треви, много красивите водни кончета и пеперуди, дядо ми носеше кофа с вода за магарето, отвързваше го и се прибирахме по шосето. Като минавахме през жп прелез. Случвало се е бариерата да е пусната, но стрелочникът ни разрешаваше да минем. Той знаеше къде е влака. На учуденото ми питане защо минаваме, ами ако магарето се заинати и не ще да мине, какво ще правим, дядо ми отговаряше: Е, колко тежи едно магаре? Ще го хванем двамата с кантонера и ще го преместим.
А по биология работехме също с определител. Това бяха книжки, в които търсехме белзите на растението и го определяхме какво е. Например остри листа, как са разположени жилките и други белези и според тях се откриваше какво всъщност е растението.

Е, колко му е, Дона...Не сдържах усмивката си.😄

Моят хербарий го правих някъде в пети или шести клас...По това време някъде, се учеше предимно "Ботаника" в часовете по биология. И трябваше всички да направим хербарий с разни тревички, като напишем в специално каре под кастението от кой вид, род и семейство е. Та, така, от тогава помня - детелина, боб - семейство "Бобови", копър, анасон, - семейство "Сенникоцветни", ягода, череша,шипка, роза - семейство "Розоцветни", мащерка - семейство "Устоцветни", лютиче, божур, жълтурче - семейство "Лютикови", равнец, глухарче - семейство "Сложноцветни".....И понеже трябваше набързо да го "спретна" - да видите как скоростно се прави хербарий🤣  - набързо изсушаване с ютията през няколко листа хартия. Стана много добре. После изсушените растения прикрепях към белия лист посредством бял тънък конец - само тук - там. Беше красиво, но не го пазя, за съжаление...

Добавих тук изсушени цветя между страниците на 2 детски книжки :)))
Цветята не са стигнали до реденето и надписването, но май не това е била целта :))
А можете ли да познаете кои са книжките?