|
|
|
|
Моето детство Категории Специални раздели Информация  "НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели! Календар
Архиви
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ) Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто Страница във Фейсбук: Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Последни статии
Приятели
Бъди редактор :)
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата). Благодарим ви предварително! Други проекти
Анкета
Любимия ви учител преподаваше по: |
Беше наистина вълнуващ момент. В навечерието на тържеството, няколко дни по-рано в кварталното читалище Отец Паисий се проведе пионерски сбор, на който ние третокласниците, бъдещи пионери изнесохме кратка литературно музикална програма. Моето изпълнение обаче беше белязано от една куриозна и смешна случка, която хвърли в шок и ужас учителките и дружинната и предизивка бурни аполодисменти и смях в залата. При рецитирането на стихотворението "Към партията" в последния куплет когато трябваше "...Тъй както Смирненски да пея, тък както Ботев да умра..." 
нещо се обърках в декламацията и стана "...тъй както Вазов да умра..." 
😁 Впоследствие разбрах причината за кончината на дядо Вазов и много забавно ми стана. Дълго време след това бях обект на добродушни закачки, на приятелски потупвания по рамото от странна на какичките и батковците от горните класове и на одобрителни възгласи "Тоя заек ме изкефи..." и други подобни. И така дойде самият ден 23 септември 1979г, отидохме на Паметника на съветската армия, фанфари, приветствени речи. Имаше и много родители дошли. Ние се простихме церемониално със сините чавдарски връзки, повторихме като папагалчета пионерската клетва, по големите пионери и пионерки ни завързха червените връзки, закичиха ни значките. Следваще посещение в мавзолея на вожда и учителя(наричан 10 години по късно мумия 
) Димитров. Тържествената част завърши, ние се върнахме пак на паметника, но отсреща в сладкарница Пролет на пасти и Кока Кола (капиталистическа напитка, как не ни е било срам 
😁 )
