Пионери

Дойде време и аз да разкажа за моето приемане в Пионерската организация. Беше наистина вълнуващ момент. В навечерието на тържеството, няколко дни по-рано в кварталното читалище Отец Паисий се проведе пионерски сбор, на който ние третокласниците, бъдещи пионери изнесохме кратка литературно музикална програма. Моето изпълнение обаче беше белязано от една куриозна и смешна случка, която хвърли в шок и ужас учителките и дружинната и предизивка бурни аполодисменти и смях в залата. При рецитирането на стихотворението "Към партията" в последния куплет когато трябваше "...Тъй както Смирненски да пея, тък както Ботев да умра..." нещо се обърках в декламацията и стана "...тъй както Вазов да умра..." 😁 Впоследствие разбрах причината за кончината на дядо Вазов и много забавно ми стана. Дълго време след това бях обект на добродушни закачки, на приятелски потупвания по рамото от странна на какичките и батковците от горните класове и на одобрителни възгласи "Тоя заек ме изкефи..." и други подобни. И така дойде самият ден 23 септември 1979г, отидохме на Паметника на съветската армия, фанфари, приветствени речи. Имаше и много родители дошли. Ние се простихме церемониално със сините чавдарски връзки, повторихме като папагалчета пионерската клетва, по големите пионери и пионерки ни завързха червените връзки, закичиха ни значките. Следваще посещение в мавзолея на вожда и учителя(наричан 10 години по късно мумия ) Димитров. Тържествената част завърши, ние се върнахме пак на паметника, но отсреща в сладкарница Пролет на пасти и Кока Кола (капиталистическа напитка, как не ни е било срам 😁 )

С Даниела от нашия клас

Тук снимката и в оригинал не е на фокус, татко от вълнение не е успял да настрои СМЕНА-та

Как изглежда градинката днес...

Самият паметник с шмайзера

А това хлапе дали и представа си има от това какви бяхме ние и какви клетви и заклевания правихме на същото това място, където то така безгрижно си кара скейтборда