Катя Личова, родена на 10 юни 1974 в Москва, беше момиченцето, с което започна може би краят на студената война. Или поне на нас така ни харесваше да си мислим.

От 21 март до 4 април 1986 тя става посланик на добра воля в САЩ и заедно с връстничката си от Сан Франциско Стар Роу, посещава няколко американски града в изпълнение на своята мисия за един мирен свят. Най-силният момент от обиколката е срещата й с президента Роналд Рейгън.

Катя беше само няколко месеца по-голяма от мен и аз, съвсем естествено, й се възхищавах от цялото си сърце. Едно дете отива в бърлогата на звяра, за да предлага никога да няма война... Така ми се струваше тогава и затова я направих свой кумир. Но не знаех предисторията на тази смела Катина разходка.

Цялото това миротворчество е започнало не в добрия Съветски съюз, а именно в Бърлогата на звяра – да не повярваш, нали? – точно при тези войнолюбци... Пред погледа на едно съвсем обикновено момиченце на име Саманта Смит случайно попаднала статия от списание "Time Magazine". В нея ставало дума за новоназначения държавен глава на СССР Юрий Андропов на мястото на починалия Брежнев. По това време – ноември 1982 – невидимата взаимна ядрена заплаха между двете велики сили нажежавала напрежението в иначе студената война. В нашия лагер се страхувахме от червеното копче, което противниците могат да натиснат. В техния лагер са се страхували от нашето червено копче. В статията от "Time Magazine" Андропов бил описан като "особено опасен" поради ръководния му пост в КГБ, който заемал до момента на назначението си. Прочетеното впечатлило Саманта и тя загрижено попитала майка си: "Щом толкова се боят от Андропов, защо не му напишат писмо и да го питат дали иска война или не?", а майка й отвърнала: "Ами защо не му пишеш ти!". И Саманта... наистина му писала:

Уважаеми г-н Андропов,

Казвам се Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата Ви работа. Безпокоя се Русия и Съединените Щати да не започнат ядрена война. Вие за войната ли сте или против? Ако сте против, моля кажете как ще помогнете тя да бъде предотвратена. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте, но бих желала да знам защо искате да завладеете целия свят или поне нашата страна. Бог е направил света, за да живеем всички заедно в мир, а не да воюваме.

Едва ли било чудно, че Саманта приела на сериозно думите на майка си – та тя още на петгодишна възраст била писала на кралица Елизабет II, за да изрази почитанията си към нея. По-странното било, че писмото наистина стигнало до получателя си. А най-странното – че той й отговорил. Андропов я уверявал, че Съветският съюз не желае война, че даже е за разоръжаването и унищожаването на тези гибелни ядрени оръжия. Дали от учтивост или пък момиченцето наистина го било заинтригувало със своята непринуденост, но накрая той я канел да посети СССР. От 7 до 22 юли 1983 Саманта заедно с родителите си посетила Москва, Ленинград и пионерския лагер "Артек". Тя явно не забелязала кой знае какво зло в "Империята на злото" и по-късно в своята книга "Пътуване до Съветския съюз" написала: "Те са точно като нас". Срещата й с Юрий Андропов обаче не могла да се състои, понеже той вече бил тежко болен; все пак успели да проведат телефонен разговор. Разговор по телефона провела и с Валентина Терешкова. След завръщането си у дома, Саманта написала книгата си, участвала в медийни и политически изяви и даже се снимала в телевизионния сериал "Lime Street".

Саманта Смит загива в самолетна катастрофа на 25 август 1985.

След смъртта й от организацията "Децата като миротворци" предложили да се осъществи ответна визита на съветска ученичка в САЩ. Условията били само две: момичето да участвало активно в борбата за мир и да не бъдело по-голямо от Саманта. И така била избрана Катя Личова.

Веднага след края на посещението й в Съединените щати, вестник "Септемврийче" започна да публикува дневника на Катя. В няколко поредни броя можехме да прочетем отделните части от него и да проследим обиколката на мира през нейните очи. И нали бяхме на една възраст – лесно можех да се отъждествя с нея. Ако Марк Твен беше жив, сигурно щях да му пиша тогава да ни размени нас двете, както в "Принцът и просякът". Не, че е много благородно, още по-малко – лишено от завист, но... Обаче нямаше как да бъда на нейно място, затова единствено можех да си препрочитам статиите, да ги събирам и да си направя книжка от тях. За целта използвах една тетрадка. Сега ще я прелистим заедно:

 

За мое огромно учудване сега, докато търсех информация за малките посланици на мира в епохата на заредените за изстрелване ракети, случайно попаднах на архивите на някой си руснак Пантелеев. В тях той е съхранил своя дневник за Катя Личова, който, също като моя, е сглобен от изрезки, но от съветската преса. И ми стана едно такова мило... Значи имало и други деца като мен тогава – които да си правят такива книжки... та чак и да ги пазят след толкова години...