Няма го точно "моят" спорт -  скочището за дълъг и троен скок (трапа с пясък)
Освен на стадиона, си имахме такова и в двора на училището (без тартанова пътека естествено, асфалт си беше).

http://www.sterling.edu/files/images/TrackNFieldLongJump.preview.jpg

Хубаво ги намери! Май не се бяхме сещали за тях!

Таз висилка много съвременна го докарва :) Че и с една летва. Нашата беше с дървени греди - като на успоредката на снимката, с по-висока и по-ниска летва, правеха се премятания на нея - от горната греда на долната. И халките ни трябват - поне в нашия салон имаше. И трябва да изнамерим жълтите кечета... как само миришеха... Уф, и медицинските топки. А да не искаш да кажеш, че във вашия салон е имало маса за тенис на маса  🙄

Gamina, пясъчникът само го споменах, не му сложих снимка. 😄
Дилбер Танасе, я виж какви величия са били около тебе.  И при мен имаше един дето много приличаше на Трифон Иванов, голямо страшилище беше.
Значи примерни комунисти са били вашите даскали. При нас искаха черни гащета/шорти и бели тениски.
Мия, вярно бе, сега се сетих за тия жълти кечета, бяха ми изхвръкнали от ума.
Не в салона, а отвън на на двора имаше няколко бетонни (мозаечни, по-скоро) маси за тенис. Преди и след училище играехме на тях, понякога и по време на голямото междучасие.
А бе спорт нон стоп. Хубавото е, че и учението вървеше.

Зико, имаше едни дюшеци, които са по-дебели и дунапренени. Мисля, че стояха зад летвата за висок скок. Голям кеф беше да се въргаляш по такъв дюшек, т.е. да се проснеш на него с плонж.

Да, точно така, Дона. 😄
А помните ли как скачахме "на ножица" високия скок?

И като стана дума за зимна олимпиада, трябва да споменем и ледените пързалки. Ама не изкуствените, а ония дето ставаха през зимата в училищния двор и на които се пързаляхме с обувки.
И биенето със снежни топки.

А къде е онзи препъни-крак за бягането с препятствия, е голям зор си беше да не сриташ някое, а пък без малко да ме набутат в отбора по лека атлетика, добре че баскетбола взе превес 😏
Не знам за пързалките в училището, но пързалките до училището ги минавах на трета по апрески - от нас до там без спиране, само нанадолнище, налагаше се да прикляквам по някое време, че четвърта не ми мърдаше, пък ще стигна до яслите с нея 😄 (но да не се отклонявам).
Въжето много, ама много го мразех, и хич не го владеех. На един такъв тънък и тъмен дюшек почти ми изби ченето една съученичка докато правехме някакво упражнение, а като ги нареждахме едни след други се почваха едни ми ти съчетания, едно чудо, то не бяха кълбета, мостове и незнамощекакво
Освен тези уреди имахме до баскетболното игрище едно такова, ух как му се вика , като хоризонтална стълба ама висиш на нея и се придвижваш с ръцете 😄

Ох, физическото..не, че не го обичах, даже напротив:) 😏 особено топките, хората, и най-вече топка в цел, както и бягането на къси разстояния. Но, виж от тези уреди не мога да кажа,че някой ми е бил любим:(..всички бяха, като уреди на мъчението , с изключение на гредата.
И шведската, и успоредката, и въжето..уффф, като чувал с картофи, както се изразяваше другаря Страхилов - по прякор Страхил Страшен войвода.
Даже козата и сега, като я видя потръпвам.бррр..ще скоча и ще се претрепя, всеки път си мислех това..засилвам се и...бам...спирам, точно пред нея..не мога по натам, уфф...за смях на всички съученици.

  За мен олимпийският привкус е свързан единствено с аромата на съблекалня - не дюшеци, не прахоляка в салона, не ватенката на Танас - тази невъобразима воня изпълни и сега - след толкова години - хремавият ми нос, бррр. И първи наченки на борбата за дисциплина - бели гащета и бели потници в 4ти клас, гуменките може и сини - и другарката Дечева те караше да играеш по чорапи, ако си забравил гуменките, как да не си обичаш Ромиката, която решаваше тоз проблем с универсалността си
... като гледам церемониите по олимпиадите, някак не го връзвам с мойте спомени и привкус

Ааа, mchukanov, стига бе! Остави я ти съблекалнята, какъв "купон" (ама не от столовата) само ставаше на игрищата. Нашата другарка си даваше зор само в началото на срока да правим упражнения, да мятаме пясъчни коженки и да спринтираме. В повечето време ни хвърляше по две топки, една футболна за момчетата и една волейболна за момичетата за народната топка, и ни оставяше да се забавляваме. После, когато времето станеше лошо, влизахме в салона и ... мда, май тогава наистина не беше толкова готино, както и Надя е писала. Надя, и аз се чудех как по дяволите прескачам тая коза, чак беше нереално.
Но в март месец отново бяхме навън и скачахме на зимно-пролетното слънце.

Зико, направо нищо олимпийско не ми идава от спомените от физическото. Мраааазех го!!! Заради гадните съблекални, заради тъпите неудобни дрехи, хеле па ония шорти черни балонести, дето бяха по мое време, заради прашния салон, заради най-тъпия учител по физическо, дето ни се беше паднал. Заради това, че никога нямаше време да се преобличеш и измиеш нормално, все бързо и потно... Даже като излезехме на двора ми оставаше това гадното от салона.

След време в гимназията се "сприятелих" със скоковете, гредата винаги съм я обичала, ама цялата салонна атмосфера ми уби завинаги желанието за всичко, което е "вътре". И днес като чуя фитнес център и ме полазват тръпки...бррррр!

И аз като Зико само хубави спомени имам от физическото и другарката Бояджиева, и другаря Чеснов! Даваха си зор в началото на срока и после народна, баскетбол, волейбол! А и ние много хленчехме за това, което ни харесва. Е, малък ужас бяха съчетанията - за мен гредата беше ужас, така и не успях и секунда да се задържа на нея без да пльосна, но пък аз си обичах двойната успоредка и козата! Прескачането на коза беше моето щастие! Бях му хванала цаката на тоя трамплин! Но ние никога не сме имали летва за висок скок, а халките стояха за украса - момчетата не ги пускаха на тях, както и на въжето - от съображения за сигурност:)

Мразели шортите - балонки! Те си бяха цяло облекчение за нас момичетата (при нас сини с бели кантове) пред онези черни впити шорти за изтезание за момичета! Не се оплаквайте момчета!

Младене, Ромика, а! Добра си е била другарката Дечева да ви е разрешавала, за нас до края на гимназията бяха онези отвратителни бели гуменки, с които яко ти се набиваха краката на плоската подметка. А нас и с анцузи не ни пускаха въобще. Зъзнеш като куче и това е. А другарката и другарят с анцузи! Те спартанци няма да стават, я :)

Привет на всички участници!
върнахте ме с години назад в първата половина на 80те...
Любимите часове на повечето от нас момчета, и на доста момиченца все пак...

И това за червените шорти с бели кантове и белите потници(тениски за момичетата) си беше класика в жанра:)) така беше и в нашето даскало....

Привет на Anakin Skywalker! Радвам се, че нещо се е раздвижило отвътре. 😄 Така е, спомените остават.

И при нас гуменките бяха бели,а ако нямаш бели другарката ни учеше как да избелим сините в леген с белина.
На мен физическото ми беше като свободен час преди тренировките(4-5 часа по 6 дни в седмицата)сравнимо само с английския в училище след сутрешния "Алианс".
Ааа,и една лека поправка, Зико снимка 10 е любимия на всички момчета гимнастици "кон с гривни".😄 .
Греда никога не съм играл 😄 ,но знам че я наричат "Рубикон" на женската гимнастика сравнима само с халките в мъжката.